За комарите и захарта

Захарните изделия са изкушение не само за хората, но и за комарите. Според ново научно изследване, сладките бели кристали могат да помогнат в борбата с насекомите и тяхната жажда за кръв. Преди да се намажем целите със захарна вода, което може да има обратния ефект, е важно да разберем каква точно е връзката между летящите "вампири" и сладкото.

Не е ново откритие, че захарта привлича комарите и също така им доставя нужните хранителни вещества. Интересното е, че тя е по-добра от кръвта, за подхранване на основните процеси, свързани с оцеляването на комарите. С други думи, сладките кристали дават повече енергия на летящите насекоми. Друг любопитен факт е, че само женските комари пият кръв, защото тя предлага хранителни вещества за яйцата им. Тази жажда е проблемна, защото комарите лесно пренасят болести. Ето защо е важно да се разбере, какво точно стои зад този афинитет на летящите насекоми към захар и кръв.

Ново научно изследване, публикувано в Списание на обществената научна библиотека по биология (PLOS Biology), се фокусира върху азиатския тигров комар (Aedes Albopictus) и отношението му към захарта. Инвазивният вид от тези насекоми е разпространен на всеки континент, пие човешка кръв и е опасен разпространител на болести като жълта треска и Зика вирус. Екипът учени открива, че приемането на захар от комарите, предизвиква подобна физиологическа реакция у тях, както след ухапване. Интересно откритие е, че това забавя желанието им да търсят нова кръв.

Учените откриват също, че след храненето със захар, нивата на протеина вителогенин се повишават. Вителогенин е важен компонент за образуването на жълтък в яйцето, който предоставя хранителни вещества на неродените комари. Обикновено, този протеин се произвежда, когато рецепторите му долавят точно определени вещества, които комарите добиват от кръв. Чрез експерименти с генни интерференции, учените откриват специфичен ген (част от протеин), при чието премахване се изостря желанието комарите за ухапване. Това означава, че при манипулирането на въпросния ген, може да се намали жаждата на насекомите за кръв.

Научното изследване е пробив в разбирането на физиологичните механизми, свързани с храненето на комарите. Въпреки това съществуват много неясноти, а и изхранването на комари със захар не е практическо решение за предпазване от агресията им. Причините за несигурността в нашата борбата с "вампирите" са много, но най-големият проблем, е че въздействието на захарта варира значително между отделните насекоми, дори и да принадлежат към един и също вид. Възрастта на индивида също е от значение. Докато при млади комари, захарта намалява жаждата за кръв, при женски в зряла възраст, сладкото има обратен ефект. Физиологията на комара също оказва влияние на поведението на насекомото при хранене със захар, а именно колко добре е бил хранен като ларва, дали се е чифтосвал и дали е снасял яйца. 

Нещата се усложняват, ако се разгледат и други видове на това насекомо. Например високите нива на витологенин при Африкански малариен комар (Anopheles gambit), са причина за отслабене имунната система на вида. Това прави комарите по-податливи към заразяване с малария, която впоследствие предават на хората. В този случай високите нива на протеина са много лоши.

Това е твърде ранен стадий в научното изследване на комарите и тяхната жажда за кръв. Откритието на протеина вителогенин и неговата връзка с физиологичните нужди на хранене на насекомите, е възможност към решаването на проблема. Макар и последавателен пътят в изследванията може и да не е праволинеен, но големите открития в науката често, отговаряйки на един въпрос, поставят много други. Все още не е открито окончателно решение за справянето с комарите, затова е важно, при пътуване, да се следват препоръките на компетентни източници.