Ще бъде ли Гърция двуполюсна?

1

Фокс Нюз: Гръцките консерватори печелят втория тур на местните избори

Ройтерс: Опозиционните консерватори победиха в гръцките местни избори

Ал Джазира: Консерваторите пометоха местните избори в Гърция

Признавам, че това е музика за моите уши.

След като спечели евровота с 9% разлика пред комунистите (казвам комунисти, защото СИРИЗА е коалиция на крайнолеви организации, включително маоисти и троцкисти), след като ги спечели, „Нова демокрация“ отвя Ципрас и на местните избори – спечели навсякъде с изключение на о-в Крит. Това принуди Ципрас да свика предсрочни парламентарни избори. Те ще бъдат на 7 юли, тъй като по закон трябва да са 21 дни след обявяването, но не по-късно от 30 дни и то в неделен ден. По всичко изглежда, че следващият премиер ще бъде 51-годишният харвардски възпитаник Кириакос Мицотакис, който обеща да продължи реформите според изискванията на кредиторите от еврозоната и МВФ. Той е известен като политик с пазарна ориентация и подкрепящ инвеститорите. Не се знае дали „Нова демокрация“ ще постигне абсолютно мнозинство, защото при праг от 3% в 300-членния парламент ще влязат 6 или 7 партии, включително и „Ден 25“ – новата партия на Янис Варуфакис, напусналият първи финансов министър на Ципрас, известен с комунистическите си възгледи.

Дали гърците си взеха поука? Дойде моментът да река: „Рекох ли ви?“. След като „наказаха“ двуполюсния модел през 2015 и сложиха начело на държавата Ципрас с голямата му уста и очеизбождащо лъжливите и невъзможни обещания, изживяха очакваното разочарование и сега го остракират. Това ли е краят на маоистите и троцкистите в управлението на Елада? Страхувам се, че не е. Който веднъж си е избирал комунисти, пак ще си избере. Такъв е неумолимият закон на махалото: x/y.N, където "х" е предизборното обещаване, "у" – следизборното изпълняване, а N – коефициентът на късопаметност у избирателите.

Гледам Гърция и си мисля за България. Уж всичко е така различно, а пък ако се издигнеш до подходящо ниво на обобщение, всичко става толкова еднакво! И гърците като нас си имаха двуполюсен модел. Нашия го разтресе Царят заради ината на Иван Костов, в Гърция пък, когато кредиторите ги напънаха, решиха да сложат край на редуването на двете политически фамилии и избраха „извънсистемното“ – както биха се изразили у нас: наказаха политическата класа и пометоха статуквото.

Вследствие от разтурянето на двуполюсния модел, и при тях, и у нас единият от полюсите се разпадна.

С тази разлика, че при тях се разпадна левият, а у нас се разпадна десният полюс. В Гърция класическата им левица ПАСОК, основана в една и съща година с класическата им десница „Нова демокрация“ (1974), на изборите през 2015 се оказа най-слабата партия, Папандреу се отцепи, направи своя партия (подобно на Иван Костов), но не успя да я вкара в парламента и (за разлика от Костов) я разпусна. Лявото гръцко пространство се зае от СИРИЗА.

У нас се случи нещо подобно – почти всеки десен лидер от славното СДС основа своя партия и я обяви за „автентична“, вследствие от което нашата десница заприлича на гръцката левица и отломките от нея. У нас овакантеното дясно пространство се зае от ГЕРБ по същия начин, по който овакантеното гръцко ляво пространство се зае от СИРИЗА. И днес автентичното гръцко ляво е СИРИЗА, а автентичното българско дясно е ГЕРБ, колкото и да не се нрави този факт на Папандреу и Иван Костов.

Ето защо, по закона на махалото, след някоя и друга година гърците отново ще си върнат комунистите, забравили всичко, за което крещят и скандират днес.

Толкова ли е лош всъщност двуполюсният модел? Не, не е. Той е даже естествен, природосъобразен. Светът такъв, какъвто го познаваме и какъвто ще бъде до края на времето, е двоичен. Масовата система на управление днес е демокрацията. Тя е крайно несъвършена и единственият начин да бъде донейде справедлива е конкуренцията между управляващи и опозиция – двоичният, двуполюсният принцип.

Конкуренцията трябва да е двуполюсна заради отговорността.

Винаги най-големите партии са две, но невинаги успяват да постигнат такова мнозинство, че да управляват самостоятелно, макар и редувайки се. Тогава те търсят коалиции с по-малки партии-изнудвачи и жертват почти всичките си принципи в името на властовата технология. Осъзнавайки това, някои политолози стигат даже дотам, че да препоръчат служебно парламентарно мнозинство за партията с най-голям резултат, само и само да състави правителство и да поеме отговорността. Ако отговорността не е такава, че да можеш във всеки момент да посочиш кой я носи, от нея няма никаква полза. Колективната (коалиционната) отговорност на практика е удобна безотговорност. Ето защо двуполюсният модел не е нещо чак толкова лошо, колкото го изкарват „шаманите на прехода“. Ако сме принудени да търпим демокрацията, трябва да си изработим някакви механизми да я контролираме.

Гърция отново ще стане двуполюсна, ако изобщо някога е преставала да бъде. Същото се отнася и за нас. И толкова по-добре. Смешно е всяко оскърбено провинциално величие да основава своя партия („проект“) и да тръгва на война със „статуквото“ или пък да се надява да бъде припознато като „патерица“ от някой от големите. Ако си амбициозен политик и искаш да оставиш диря след себе си, запиши се в партията, в която е членувал и дядо ти, пък се опитай да я промениш и овладееш отвътре. Така демокрацията ще придобие по-културна физиономия. Макар че специално у нас ако всеки политик се запише в партията, в която е членувал дядо му – да живей БКП! Това да не ви е Англия, бре! Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Най-нови Най-четени Най-коментирани