Злобата и негативизмът са един неприятен, но сякаш непреодолим елемент в българската обществена психика. Различни групи от обществото се фокусират върху различни проблеми и казуси, но цялостната картина създава усещане за доминиращ хейт.
През изминалата следизборна седмица мнозина Фейсбук коментатори се вторачиха в преференциите на режисьора Андрей Слабаков, чиито брой се оказа достатъчен да измести партийните кандидатури на Юлиан Ангелов и Александър Сиди и да го изпрати в Европейския парламент от листата на ВМРО-БНД. И настана един хейт, за чудо и приказ! Към самия Слабаков, към гласувалите за него, към партията ВМРО, която го е вкарала в листата си като гражданска квота, към гласувалите за ВМРО (макар и предпочели други кандидати), към българския народ въобще...
Години наред съм чувал от какви ли не хора, обединени най-вече в недоволството си от политическата класа, как искали в политиката да има личности.
Партиите били изчерпани, партийните членове били обикновени апаратчици и послушковци, той, Негово Величество Избирателят, искал да гласува за личности, за хора със собствено мнение, независими от политическото статукво. И ето на, един човек с такъв профил отива в Брюксел благодарение на предпочитанията на девет хиляди наши сънародници! Прекрасно... но се оказва, че родният фейсбук капацитет отново е недоволен. Угодия няма никога...
Както всеки човек, и Андрей Слабаков си има своите недостатъци. Освен това е експресивна личност и като такава, получава симпатиите на едни хора и същевременно дразни други. Определено не е и сред най-подготвените за това, което го чака следващите 5 години в Брюксел и Страсбург. Но, въпреки всичко изброено, той има поне една политическа кауза, която отстоява упорито и последователно: отпадане на забраната за тютюнопушене на затворени обществени места. Много ми е интересно защо никой не обърна внимание, че част от преференциалния вот за Слабаков идва именно по тази линия – на представители на ресторантьорския бранш (които са пряко засегнати), а също и на клиенти на бранша (които изпитват дискомфорт). Един логичен и, смея да твърдя, осъзнат вот.
Друг важен момент е, че Андрей Слабаков е станал национално известен, благодарение на личните си усилия (а не само защото е син на баща си Петър Слабаков).
Режисира филми, създава име, трупа популярност. В края на краищата, създал е нещо. Колцина от критиците му могат да се похвалят с нещо подобно?
Що се отнася до тениските с лика на Че Гевара – да, определено не е ОК, ако си кандидат в листа на партия, която ще те изпрати в групата на Европейските консерватори и реформисти в ЕП. Но тук проблемът е най-вече в масовото непознаване на истинската същност на Че. В това, че световната общественост го възприема като модна икона на ХХ век, а не като садистичен масов убиец, какъвто е в действителност. Такива тениски се носят от много хора по целия свят, мнозинството от които не са наясно кого боготворят.
(В този случай има и един любопитен детайл: Андрей Слабаков е женен за актрисата с типичното българско име Ернестина Шинова. Интересно, на кого ли е била кръстена от родителите си, при това в зрелия социализъм?)
Някои от тези фейсбук политикани стигнаха дори дотам да обвиняват гласувалите за друг кандидат в листата на ВМРО, че са вкарали Слабаков в Европарламента. „Гласуваш за Шкварек – получаваш Слабаков”. Само че да твърдиш, че преференциите за Кристиян Шкварек са вкарали Слабаков, а не неговите собствени, които са няколко пъти повече, е наистина ново измерение в логическата мисъл.
И всичко това на фона на един реален и много сериозен проблем: неотчитането от ЦИК на над 200 хиляди преференции. Поголовно, за всякакви кандидати, във всички листи.
Ми, да ви имам приоритетите...