Вчерашната оставка на втория в ГЕРБ Цветан Цветанов предизвика нескрит интерес и трусове в политическото пространство. Безспорно, изненадващият ход на сочения като дясната ръка на Борисов, е сред най- важните новини на седмицата, ако не и на месеца.
Няма смисъл да припомняме кариерата на Цветанов до момента. Постиженията, изборните победи, часовниците са ясни на всички. Ясно е и какво се случи покрай “Апартаментгейт” и как се стигна до оставката. След гръмотевичния акт на Цветанов обаче в ГЕРБ сякаш дилемата е между два въпроса: “След Цветанов - накъде?” или “Без Цветанов, накъде?”
Защо това е истинският повод за разсъджения на анализаторите? Причините са няколко.
Твърдата ръка на Борисов
На пръв поглед искането на оставки, коренната промяна на решения на парламентарната група или чистенето “до корен” на структурите, демонстрира желание за чистота в политиката и управлението.
Отвъд “твърдата ръка” на премиера сякаш прозира липса на екипност. В началото на годината лидерът на ГЕРБ заяви, че обича своите, но нищо не е даденост. Дали един родител би казал това на отрочето си?
Цветанов, оказа се, не е застрахован.
Оставката му за Борисов означава демонстрация, че няма “свещени крави”, няма незаменими хора. Но за структурите е пореден сигнал, че партията не защитава своите. Случаят с втория в ГЕРБ обаче е показателен и за друго.
И до днес се говори, че Цветанов е “отстрелян” от свои. В повечето анализи и информации от лагера на управляващите става дума за “групата от задната седалка” на премиерския джип.
Оттеглянето на Цветанов по същество дава знак, че в ГЕРБ всеки може да падне жертва на вътрешнопартийни битки. Впрочем, доскоро не можеше и да става дума публично за такива. Затова можем да говорим за два плана в поведението на Борисов. Първият е публичният. Но с годините управление и спадането на харизмата на премиера, ходовете в желание да се угоди на всяка цена на общественото мнение, дават все по-спорни резултати.
Вторият план е вътрешнопартийният.
Там Борисов е истински длъжник на своите - тук можем да очертаем още една линия на разделение в партията.
Емблематичен пример за ходовете на премиера е Добрич. Той показно “отстреля” бившият шеф на структурата Живко Мартинов след т.нар. “Суджукгейт”. На негово място обаче бе сложен адмирал Пламен Манушев. Последният се провали като кандидат за вице на Цецка Цачева в последната кандидат-президентска кампания. Манушев не е долюбван в региона и само задълбочи проблемите в местната структура. За капак - даде уклончив отговор дали ще си подаде оставката. След изказването на Борисов Манушев трябваше да напусне поста веднага. Но същият сценарий се разигра наскоро и с Румен Порожанов…
Резервната скамейка
Още първите коментари по повод оставката на Цветанов започнаха да задават въпроса кой ще го смени. Ясно е едно - резервната скамейка на ГЕРБ не e никак дълга.
През годините партията смени много кадри - къде със стабилни мотиви, къде поради други причини. Истината е, че с малки изключения първият ешелон на ГЕРБ в момента е класи под лицата, с които формацията стартира.
Това има своите позитиви. Непознатите, тихи участници в Народното събрание, състава на Министерски съвет и по общини гарантират консистентност и силно, еднопосочно управление. Но в кризисни ситуации е трудно да издигнеш някой от тези хора. Дори самият Борисов е оценил това.
В същото време формирането на истински елит, с качествени индивидуалности, би превърнало ГЕРБ в това, в което е БСП или формациите от “Демократична България” - ядро на твърде много интереси, различни гледни точки и шум в системата.
Освен работата на структурите, Цветанов беше предвидил и това. И управлявше процеса изключително добре.
Цялото мнение вижте тук