Френските физици Шарл Фабри и Анри Бюсон откриват през 1913 г. химически слой в атмосферата, който предпазва Земята от радиоактивните лъчи на Слънцето и поглъща по-голямата част от ултравиолетовите лъчи, падащи на планетата. Озоновият слой е част от стратосферата (втори слой в атмосферата на Земята, намиращ се над тропосферата и под мезосферата) и съдържа най-високата концентрация на озон (О3). Неорганичният газ е с бледосин цвят. Учените установяват, че без този слой, животът на Земята не би могъл да съществува. Откритата по-късно озонова дупка над Антрактида буди тревога и става обект на различни научни и ненаучни спекулации. Породеният интерес е от страна на научни изследователи, политици и обикновени хора. Да, нивото на озон там е ограничено, но какво се случва на други места в атмосферата, където се увеличава количеството му?
Когато е нависоко, озонът ни предпазва от ултравиолетовите лъчи. Газът е вреден за дишане и е замърсител, когато е на повърхността на Земята. Озонът не се изпуска директно в атмосферата, а се формира, когато други замърсители (метан, азотни оксиди) взаимодействат със слънчева светлина. Учени от Испанския национален съвет за научни изследвания, начело с д-р Мар Виана, работят върху проект, който измерва количеството озон в тропосферата (най-близкия до земята слой на атмосферата). Според екипа, високи нива на газа са констатирани в селските райони. Причината за това е, че големи количества от градския въздух се пренасят, чрез различни видове транспорт, до неурбанизирани места. Според д-р Мар Виана вече е мит, че в природата и на село въздухът е много чист. В действителност на тези места човек също диша вредни газове.
Екипът от Испанския национален съвет за научни изследвания дава началото на проекта „Captor“, чиято главна цел е измреването на нивата на озон в селските райони. Този експеримент се постига чрез съвместна работа с обикновени хора, като се поставят сензори на частни селски къщи в Испания, Италия и Австрия. Д-р Мар Виана работи с неправителствени организации, за да открие хора, интересуващи се от замърсяването на въздуха, но и отговарящи на техническите критерии на проекта. През първата година, не успяват да съберат достатъчно данни, поради технически проблеми със сензорите. Впоследствие повредите са отстранени и информацията успешно се получава и записва на сайта на проекта, откъдето живеещите в къщи със сензори, могат да следят нивото на вредния газ в реално време. След потвърждение, че резултатите са точни, те се публикуват за широката аудитория.
Въпреки напредъка на проекта „Captor“, евтините сензори, които учените използват не са достатъчно добри за да изместят сложните системи за пречистване на въздуха. Научният екип има за цел да обърне внимание върху чистотата на въздуха в неурбанизирани райони. Интересна особеност на проекта е, че в него са включени различни хора, които нямат научни квалификации. Според учените, е от първостепенно значение статистическата информация да може да достигне до всички, особено до тези, които са пряко засегнати. Следващата стъпка от проекта е данните, получени от селските къщи, да се сравнят с компютърни симулации, които предполагат нарастването на количеството озон. Така, чрез съдействието на обикновените хора, науката излиза извън пределите на лабораториите и, в случаи като този проект, навлиза в домовете ни.