От интелектуалец писмо

1

Патетичните упражнения по морално и медийно самозадоволяване на интернационалните либерални интелектуалци придобиват още по-фарсов характер, когато получат своя неизбежен български римейк. Местният франчайз от веригата на прогресивните производители на мисловен баласт притежава всички недостатъци на провинциализма, който толкова презира. Една политически коректна и мазохистична идея може да звучи отблъскващо в устата на крайноляв френски академик, но преведена за локална употреба от български преподавател по културна антропология, тя е просто мръсен виц.

Илюстрация на дефектите на подобна имитация е отвореното писмо на българските интелектуалци в защита на либералните ценности в Европа отпреди дни, вдъхновено от отвореното писмо на световни интелектуалци в защита на либералните ценности в Европа, отпреди месеци. И двата текста всъщност документират основно две неща – мутиралото его на своите автори и техният зрелищен развод с реалността.

По-ранното интернационално писмо бе подписано от 30 европейски интелектуалци. А в най-трагикомичните традиции на провинциалните комплекси, българският вариант е подкрепен от 525 представители на местния прогресивен апарат. Значи за цял континент стигат малко над две дузини левичари, а в България се активира цяло село с мислители. Количеството като антагонист на качеството.

Официално хората зад писмото са се обявили за „525 професори, учители, хора на изкуството, учени, журналисти“ и, разбира се, „граждани, обединени от ценностите на либералната демокрация и защитата на човешките права“.

Като във всяко съмнително продължение или ненужен римейк и тук се прави препратка към оригинала. В българският текст се споменава „Отвореното писмо на тридесет световни интелектуалци“, които „алармират, че Европа стои пред най-голямата заплаха за съществуването си от 30-те години на XX век насам, и призовават активно да отстояваме принципите на либералната демокрация и европейските ценности.“

 Всъщност и двата призива са не толкова защита на либералните ценности и Европа, колкото са атака срещу вечните болежи на левите интелектуалци. Принципно неприятни за прогресиста неща като национална идентичност и суверенитет, консервативна перспектива, желание за запазване и почитане на европейската култура, увереност в превъзходството на западната цивилизация и дълбок скептицизъм към идеите за отворени граници и безконтролна масова миграция от Третия свят.

Тези здравословни позиции, присъщи и на много достойни и умерени европейски лидери от славните следвоенни поколения днес са брандирани като „опасен популизъм“.

Българските интелектуалци плашат с  „краен национализъм, очертаващ нови фронтови линии“.

Критиката към пускането в Европа на милиони мигранти, основно сами млади мъже от радикално различни и враждебни култури не е „краен национализъм“, но защо фактите да пречат на разказа. В същия дух е и предупреждението, че се полагат „активни усилия да се върнат назад достиженията в сферата на човешките права и демократичните свободи, постигнати през последните години: отричат се утвърдени научни изследвания“. Хмм, кои точно научни изследвания се отричат? Тези, които показват, че има биологични разлики между мъже и жени? Май отричането на отдавна ясни научни факти идва именно от либералния лагер. За това свидетелстват и срамните атаки срещу уважавани учени, организирани именно от прогресивни активисти.

Писмото продължава с твърдението, че „се атакуват  неправителствени организации, преподаватели, журналисти, правозащитници и представители на гражданското общество“. Някои от най-атакуваните, забранявани и демонизирани общественици в европейски мащаб са именно критиците на модерния либерален проект.


„Новите медии се използват за манипулиране на общественото мнение, разпространяване на фалшиви новини и всяване на параноични страхове. Армии от тролове и ботове налагат екстремни позиции, маскирани като „глас на гражданското общество“, продължава документа с доста честното признание за практиките на прогресивните активисти и агитатори. Всъщност цялото отворено писмо удивително прилича на „всяване на параноичен страх“.

 

И още един пример за превъзходна психологическа проекция: „Подкопава се доверието в авторитети и в основни източници на информация. Общественото пространство се залива с дезинформационни кампании до степен на пълна дезориентация и масови истерии.“


Изобщо, много смешни работи има в този призив на българските интелектуалци за Европа.

Но какво няма? Няма и дума за сериозни неща като терористичните атентати, убийството на карикатуристи, сексуалните набези на публични места, бандите за експлоатация на беззащитни момичета, атаките с ножове и киселина, радикализирането на етнически и религиозни анклави, цензурата и смазването на свободното слово, възходът на крайнолевия антифа екстремизъм и популизъм, използването на деца за политическа пропаганда, откритата омраза към европейската история и култура…

Може би признаването на тези проблеми просто не е „либерална ценност“? И не отива на интелектуалците, които съзнателно и несъзнателно работят за тяхното задълбочаване да ги адресират. Тяхното отворено писмо е затворено за много от истинските опасности за континента. Ала нека не искаме прекалено много от тях. Това все пак са само интелектуалци.

 

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Най-нови Най-четени Най-коментирани