Старата “десница” е мъртва, да живее новата десница!

1

Този текст умишлено се публикува преди предстоящите избори за европейски парламент, които ще се проведат на 26 май. Не бих искал да оправдавам тезите, представени в него с изборните резултати, макар смислово да са ясно обвързани с тях.

През месец юли 2017 г. написах текста „Защо нямаме нужда от нова дясна партия или коалиция“, в който изложих предположението, че всеки опит да бъде яхнат традиционно десния електорат в България, чрез преформатиране на останалите извън Народното събрание формации Нова република, Реформаторски блок и Да, България, ще се провали, при това гръмко. Донякъде заради липса на критична маса привърженици, която да трансформира подкрепата за подобен проект от ентусиазиран захлас до устойчива поддръжка на идеи, но най-вече заради отказ на дясномислещите хора в страната да припознаят поредния ребрандиран продукт като изразител на техните политически възгледи, били те икономически или културни. Преди две години изтъкнах очевидното за мен, че създаването на нов автентично десен проект би отнел прекалено много време, което не би могло да се нагоди към изборния цикъл в България, участието в който очевидно е най-важната цел за всяка една налична политическа формация.

С риск да прозвучи като самохвалство, прогнозата ми се оправда напълно.

Въпреки добронамерения ми съвет, нова „дясна“ коалиция бе съставена, с единствената цел да участва в предстоящите избори за европейски парламент. Тази коалиция не е припозната от дясномислещите избиратели, за което свидетелстват социологическите проучвания на най-големите агенции в страната, които прогнозират между 60 000 и 90 000 гласа на вота в неделя за Демократична България. За справка на последните избори за Европейски парламент предходния общ „десен проект“ Реформаторски блок успя да привлече гласовете на 144 000 български граждани, при това без да претендира избирателите центристи или привържениците на екологични формации да гласуват за него. Сривът е видим, независимо дали прогнозите на социолозите ще се изпълнят на 100% или ще има лека промяна в тях.

Защо обаче да бием камбаната за кончината на „старата десница“? Резултатът на изборите не е основен аргумент в тази насока. По-скоро традиционната слабост на дясното в у нас да прави компромиси със своите убеждения в името на някакви уж висши цели. Дали ще бъде „исторически компромис“ в парламента с цел промени в Конституцията или не чак толкова исторически извън него, за да бъде преборена мафията, няма голямо значение. Избирателите не обичат компромисите, особено измъчените десни такива, които от много години търсят и все по-трудно намират причини да подкрепят „старата десница“. Нейната своеобразна смърт ще тежи на съвестта на тези, които бяха склонни да жертват убежденията на своите избиратели за компромиси.

Но защо да живее новата десница, след като нямаме нужда от нова партия и коалиция?

Не е ли това нонсенс? Традиционно дясна партия в България в този момент не съществува и всеки, твърдящ противното, не би могъл да се защити аргументирано. Но това не означава, че няма десни политици. Убеден съм, че такива има в много от участниците във вота в неделя. Такива има в ГЕРБ, такива има във ВМРО, най-вече в лицето на кандидата от гражданската квота Кристиян Шкварек, такива категорично има и в Демократична България. И тези кандидати ще оберат десния вот, не се съмнявайте. Със сигурност ще привлекат моя. Време е да се сложи край на този непрестанно внушаван страх от разпокъсването на т.нар. „десен вот“. Обидно е да бъдат подценявани икономически грамотните и консервативни в своя културен светоглед хора. Техните гласове ще отидат точно там, където трябва - в десните кандидати от всяка една партия.

Очевидна е и тенденцията все повече политически сили да залагат именно на такива кандидати, да привличат мажоритарен и преференциален вот чрез тях. Това е пътят на новата десница. През силни и независими кандидати, които да защитават ценностите на дясното. Които да поставят отново на дневен ред идеологическия дебат, а не популистките обещания. Едва след като това се случи, може да се мисли за формации, съставени от такива политици.

Смъртта на няколко политически проекта, които така или иначе са създадени с краткосрочен хоризонт на действие, не е страшно. Тя няма изведнъж да превърне българския десен избирател в ляв. За него би било фатално ако трайно остане без изразители на политическите му виждания. Процес, на който вече се слага край.

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Най-нови Най-четени Най-коментирани