На печалната дата 26 април 1986 г., четвърти реактор на АЕЦ в Чернобил претърпява авария, при която се отделя огромно количество радиация (400 пъти повече, в сравнение с тази от атомната бомба паднала в Хирошима, Япония, през 1945 г.) Инцидентът е един от двете атомни катастрофи от ниво 7 (най-високото) по Международната скала за ядрени и радиационни събития (INES). Овладяването на ситуацията започва почти веднага, като се евакуира зона около централата и близо 350 хиляди души са изселени. Те никога не се завръщат по домовете си. Дори в днешно време има строги забрани за заселване на хора в района.
Инцидентът неизбежно въздейства върху населението. Освен загиналите при аварията и в борбата с отстраняването и, изпуснатата радиация неизбижно поразява огромен брой хора. Едва ли някога ще се знае точно колко са загиналите от последствията на избухналия четвърти реактор, но е факт, че жертвите са много. Природата също е пострадала от аварията. В близката иглолистна гора, която е известна като Червената гора, огромното количество радиация води до смъртта на всички растения. Листата и бодлите на дърветата придобиват червен цвят, откъдето идва и наименованието на гората. Почти никакви животни не оцеляват. Затова се е смятало, че земята ще остане неплодородна през следващите няколко десетилетия, но природата винаги има изненади.
Изводите от въпросната среща са, че районът притежава голямо биоразнообразие. Потвърждава се, че няма негативен ефект от текущата радиация, върху растенията и животните, живеещи в Чернобил. Всички изследвани живи организми поддържат стабилни и жизненоспособна популации в зоната на изключване.
Проектът "TREE" (Дърво) е свързан с наблюдението върху развитието на живот в Чернобил. Водещ на мисията е проф. Ник Бересфорд от Центъра по екология и хидрология във Великобритания. Камери за откриване на движение са инсталирани на различни места в зоната на изключване. Тези камери заснемат в Украинската част, за първи път видените там, кафяви мечки и европейски бизони. Забелязани са също вълци и коне. От проучването на д-р Герман Оризаола от Университета в Овиедо, се установява, че някои жаби, живеещи в Чернобил са с по-тъмна кожа, в сравнение със същия вид, живеещ на други места. Екипът на д-р Оризаола, смята, че това е предпазно покритие срещу радиацията.
Научните изследвания показват и негативното влияние върху живота в зоната на изключване. Някои насекоми имат по кратък живот от техни еквиваленти, извън зоната на повишена радиация, а и паразитите ги нападат повече. При птиците се забелязва нарастване на индивидите, засегнати от албинизъм, както и други видове физиологични и генетични промени. Въпреки това, тези “заболявания” нямат пряк негативен ефект върху възстановяването на дивата природа и Чернобил е един пример, как след опустошение, животът отново намира начин и продължава напред.