Новата Златна епоха на телевизията

1

Секс, насилие, война, политика, детайлни и противоречиви психологически портрети на човешката природа, убедителни пълнокръвни персонажи, дълбок и богат диалог, истории, които работят на няколко нива и не дават лесни отговори, морална двойственост, интелектуални провокации и естетически откровения, елитни изпълнители, високи нива на продукция, безупречна техническа презентация... Тези елементи бяха в основата на елитното студийно кино, което предлагаше изящно разработени теми за пълнолетни зрители, търсещи нещо повече от художествените продукти. Днес историите за пораснали са се преместили от тъмниия киносалон в хола и са придобили по-дълга епизодична форма.

Новата Златна епоха на телевизията промени драматично динамиката между филми и сериали. Телевизионната индустрия измести киното като основен производител и разпространител на престижни драми с високо качество на изработка и рафиниран маркетинг. „Сериалите са новите филми“ и „Телевизията е новото кино“ са две от най-употребяваните фрази в развлекателната индустрия през последните 10 години.

Експерти, изследователи и коментатори още дискутират кога и как точно започва тази нова Златна епоха на телевизията, но няма почти никакъв спор дали има такова нещо. Културната доминация на елитните драматични сериали в последните години е зрелищна и демонстративна. 

През 70-те години на миналия век бе покорен своеобразен връх на престижното авторско кино. В края на десетилетието започна и възхода на летния блокбастър, а индустрията се ориентира към произвеждането и маркетирането на зрелищни, леснодостъпни истории за масова публика. По това време в телевизията има малко престижни драми, а контрастът с голямото кино е ярък и релефно очертан. 

В началото на 90-те години няколко сериала извън клишетата и очакванията проправят пътя за това, което днес наричаме нова Златна епоха на телевизията. Майсторът на сюрреалистичните кошмари Дейвид Линч пренася своята изумителна естетика от големия на малкия екран с „Туин Пийкс“. Тази тв поредица не прилича на нищо друго произвеждано за сериен формат досега. Критици определят някои епизоди от „Туин Пийкс“ като пример за чисто кино. Сериалът на Линч става културен феномен и преначертава границите за това какво съдържание е допустимо за праймтайм телевизионна поредица. 

„Досиетата Х“ и „Спешно отделение“ продължават с темите за възрастни и въпреки, че са по-стандартни от „Туин Пийкс“ загатват, че телевизията може да конкурира киното със зрели истории и емоционално и интелектуално ангажиращи персонажи, диалози, режисьорски и драматургични решения.

По това време големите бюджети, амбициозните сюжети и първокласните таланти пред и зад камерата все още пребивават основно на територията на студийното кино. Телевизията е повече поле за успешни, но лековати ситуационни комедии и непретенциозни кримки. Има ясно и ярко разделение между филмови и телевизионни продукти. На идейно и на техническо ниво студийното кино излъчва престиж, а тв развлечението е разглеждано като нещо по-малко почти във всеки смисъл – от размера на екрана, до мащаба на декорите и броя на статистите. Голямото превъзходство на сериалите е в продължителността. Един средностатистически филм разказва история за около два часа. Една поредица може да разкаже историята си в продължение на много епизоди и да поддържа интереса месеци и дори години.

Това предимство е в основата на разгръщането на новата Златна епоха на телевизията. Сценаристи и продуценти осъзнават, че количеството на епизодите може да се запълни с качество. Повече времетраене може да означава повече свобода за изграждане на сложни персонажи и детайлни светове, завръзки и развръзки. Телевизионният модел предоставя възможност за богат разказ в дълга форма.

Сериалът, който в най-пълна степен се възползва от тези преимущества е „Семейство Сопрано“. На ръба на новия век тази мафиотска драма прави повече от всяка друга поредица по това време, за да скъси дистанцията с киното и да заличи границите между престижна драма за голям и за малък екран. Историята на криминалната фамилия е вдъхновена от ганстерският шедьовър  на Мартин Скорсезе „Добри момчета“, който внесе дълбочина и реализъм в жанра. Сериалът взима елементите на игралния филм и ги разгръща в десетки епизоди с постоянно високо ниво на изпълнението. Резултатът е епична драма с нюансирани персонажи и теми за пораснала публика, която не е емоционално и интелектуално зависима от фантастични измишльотини със специални ефекти, в които добрият винаги побеждава лошия.

По това време студийното кино вече се е фокусирало предимно в производството на фентъзи и тийн поредици, които привличат към кината по-младите зрители. А взискателната публика с вкус към по-сложните сюжети е пленена от „Смейство Сопрано“ и инвестира многобройни часове в компанията на комплексните образи от сериала. След финала на поредицата в средата на миналото десетилетие вече официално се говори за новата Златна епоха на телевизията. Концепцията е легитимирана от изумителния успех на три други престижни драми - „Mad Men” (2007-2015), „The Wire“(2002-2008) и „Breaking Bad“ (2008-2013). Тези поредици окончателно сигнализират, че значимите истории са се пренесли в телевизията. 

Големи имена от киното като Стивън Спилбърг, Мартин Скорсезе, Дейвид Финчър и Стивън Содърбърг развиват свои проекти за малкия екран. Който всъщност става все по-голям, плосък и имитиращ условията в киното. Революцията на широкоекранните HD „умни“ телевизори допълнително ускорява процеса по превръщането на престижните тв драми в доминиращата културна сила на нашето време. Възходът на стрийминг платформите е още един фактор в трансформацията на развлекателната индустрия.

Заглавия като „Престъпна империя“, „Истински детектив“ и „Фарго“ ескалират тендецията продукти с кино качества да намират пристан в света на домашното развлечение. А феноменът „Игра на тронове“, приключил преди броени дни, окончателно дефинира новата Златна епоха на телевизията. 

Между 2011 и 2016 производството на сериали се увеличава със 71%. През 2016-а са излъчени 455 оригинални поредици, а миналата година бройката скача на 495. Сега според експертите потенциалната заплаха на хоризонта е пренасищането на пазара със сериали и появата на зрителска умора от твърде много конкуриращи се заглавия. Дали изобилието няма да доведе до залез на Златната епоха или увлечението на глобалната публика по престижни поредици ще продължи с появата на нови културни хегемони, за които всички да говорят? Очакваме развръзката.

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Най-нови Най-четени Най-коментирани