Адвокат Станислав Станев, advokat.bz
Преди няколко седмици, провокиран от мой приятел с остри политически настроения, се насилих да прочета документите, с които пропагандната машина на парламентарна и извънпарламентарна опозиция занимаваше обществото в опитите не да постигне високо ниво на морал, а да повлияе на изборните резултати.
Наградата, която получих, беше искрени благодарности, включително от непознати хора, на които предизборната помия им е дошла до гуша. Но също така и стотици (или може би хиляди) критични, коментари, често гарнирани с гнусни обиди. И във всичките тези огромни излияния по мой адрес, не видях дори един-единствен опит да се обори професионалното ми мнение, което дадох като практикуващ юрист. Тази смайваща статистика ми показва, че една не твърде малка част от обществото се вълнува повече от емоциите си (родени от медийна агресия), отколкото от истината. Оставям настрани тази притеснителна констатация, защото искам да се спра на нещо друго.
В епохата, когато неправителственият сектор, субсидиран от знайни и незнайни места, става все по-силен, институциите и законът са все по-близко до авторитетен ступор, който е заплаха за цялото общество. Та в тази среда, бях „хванат“ от мой приятел, който признава само и единствено думите на НПО-тата и ми обясни, че морален човек, за какъвто ме вземал, трябвало да потърси истината в думите на тези формации. И конкретно, и настойчиво ми посочи т. нар. Антикорупционен фонд, който бил създаден като
стожер на морала и закона и непримирим борец с лошите практики и морала
Бях чувал тук-там (най-вече от хора, които се изхранват от проекти) това гръмко заглавие, но не знаех какво точно стои зад него, та се поразрових. И какво излезе…
Зад заглавието не стои институция, както в любимата ИМ напоследък Румъния (и Румъния не защото там се случва кой знае какво, а защото хората в България масово не знаят румънски, трудно им е да прочетат какво пише в тамошните медии и затова с огромна наслада поглъщат захаросаната история за величието на правосъдието там).
Та „Антикорупционният фонд“ е чисто и просто една … ФОНДАЦИЯ. Да, точно така, фондация, каквато всеки може да си създаде.
Тази фондация е „частна“, което освен всичко друго останало означава, че законът не ѝ е дал правомощия да прави разследвания, а може да декларира своето „собствено“ мнение. Иначе казано няма механизъм, който да гарантира, че в този „фонд“ нещата ще се случват така (морално).
Какво обединява хората в този фонд, мога само да гадая, знам обаче откъде са дошли парите, за да може този фонд да съществува ефективно – дарение (или „грант“, както е модерно да се казва) от почти ЕДИН МИЛИОН лева.
Иначе казано, създателите и/или вдъхновителите на фонда са написали едно прекрасно представяне, с което са убедили някой да им даде около милион. Браво! Очевидно става въпрос за способни хора, ако не в друго, то със сигурност поне в убеждаването.
Какво обаче се случва с професионализма на тяхната продукция. Ако говорим за професионализъм от гледна точка на правото, аз лично съм изключително скептичен. И повод за това ми дава изключително ниското ниво на анализ по въпросите със замените и данъчните оценки, които изчетох (с уговорката, че нямам идея каква част от този анализ е продукт на „фонда“).
От медийно-пропагандно-политическа гледна точка, обаче фондацията е изключително ефективна. Техните послания бяха изготвени по такъв начин, че грабнаха вниманието на обществото, окупираха „фийдовете“ на социалните мрежи, телевизионните студия и вестникарските колонки. И като резултат се получи пренареждане на електоралните симпатии. Т.е. независимо от коефициента на качеството на анализите си, фондацията се оказа много ефективна по отношение на политическите резултати от него. Отговорът на въпроса #КОЙ има изгода, дава отговор и на много други въпроси.
Да видим обаче какво се крие зад моралните декларации на фондацията, като обърнем внимание на личния ѝ състав. Анализите си ще ги правя не на база на анонимни източници или други такива, а въз основа на общодостъпна информация.
Според публичната информация, първият председател на въпросния „Фонд“ е Мирослава Петрова. Намерих доста неща във фейса за нея и от всички тях оставам с впечатление, че тя е настойчиво партийно ангажирана. Разбира се, в това няма лошо, но не може да не направи впечатление, че реториката на партията е много близка като философия с фокуса на „разследвания“ на фондацията.
Цялото мнение вижте тук