Задава ли се обрат в битката с престъпността?

1

В началото бе решението на Народното събрание да разшири обхвата на неизбежната отбрана. На първо четене бяха приети промени в Наказателния кодекс, според които всички действия, провокирани от незаконно навлизане в жилище, нападение срещу личността (заплаха за живота, здравето и половата неприкосновеност), както и от нападение нощем, вече не са превишаване на пределите на неизбежната отбрана. На практика, законът развързва ръцете на гражданите да се защитят с всички благословени от Бога средства, когато са застрашени от убийство, побой, изнасилване, грабеж, обир... С едно уточнение: ако тези поправки минат и на второ четене.

Промените бяха гласувани единодушно от парламента (по различни причини депутатите от „БСП за България” и ДПС отсъстваха, но до момента от тези партии не са изказани съображения „против”). Съпротивата дойде от другаде – от медии, които са грантово финансирани от чуждестранни фондации, свързани с (лявото крило на) Демократическата партия в САЩ. Медии, които по традиция са говорители на неправителствени организации, финансирани от същите източници.

Впоследствие кипърският гражданин Димитракис Пирилис подгони с пикап двама цигани, незаконно навлезли в нивата му, и прегази смъртоносно единия от тях. За тези си действия фермерът е заплашен от присъда между 10 и 20 години затвор. Стана ясно, че в миналото Пирилис е бил обиран неколкократно, а веднъж и домът му е бил запален.

Общественото мнение е на страната както на законодателните промени, така и на кипърския гражданин. На все повече хора им е писнало от необузданата битова престъпност, от „вратичките” в законодателството, които позволяват на престъпниците да минат „между капките” (наскоро двамата цигани, пребили зверски военнослужещ в село Войводиново, се отърваха с условни присъди след споразумение с прокуратурата), и от чувството за безсилие и невъзможност сами да защитят живота, честта и имота си.

За да бъде пречупен гръбнака на престъпността, е необходимо следното: Наказателният кодекс да осигури драстично по-сурови наказания, които да се изпълняват ефективно; да се либерализира режима за притежаване на огнестрелно оръжие от гражданите; да се разшири  обхвата на неизбежната отбрана.

Влезе ли крадец в имота ти – стреляш без предупреждение.

Нападнат ли теб или твой близък – стреляш без предупреждение. А ако престъпникът оцелее и бъде заловен от полицията – минимум 20 години лишаване от свобода. Без горна граница (освен „доживотен затвор без право на замяна”), плюс въвеждане на „кумулативни присъди” (натрупване на години, ако са установени повече от едно криминално деяние) по американски модел.

Обществена подкрепа за подобни стъпки категорично съществува. Всъщност, тя съществуваше и преди (казусите „Иван Лулеов”, „Йордан Опиц”, „Мария Гиздева”), но сякаш сега е момента за радикален обрат. Досега законите толерираха бандитите, което автоматично означава, че потискат и дискриминират както почтените граждани, така и органите на реда. Много често граждани, които се защитават от посегателства, се оказват в нарушение на законите, а полицаи не смеят да използват оръжие поради страх от същите последствия (в най-добрия случай, да изпишат „една кофа мастило” за обяснения, а в по-лошия ги очаква уволнение, разследване и дори съд). На това трябва да се сложи край.

Основният проблем обаче идва от... Брюксел. Директива 2017/853 на Европейския парламент от 17 май 2017г. може да провали всичките ни усилия, ако България не се възпротиви на институционално ниво. Приета набързо след терористичните атентати в Париж през 2015г., тази директива на практика ще обезоръжи европейските граждани. Тя предполага сериозно затягане на контрола и придобиването на огнестрелни оръжия (към момента режимът в България е сравнително либерален, макар че все още има какво да се желае), включително за най-малокалибрени и дори газови такива. След изборите за нов Европейски парламент и сформирането на нова Европейска комисия, този проблем трябва да се реши възможно най-благоприятно. Което отново поставя въпроса какви представители ще изпратим ние, европейските (и в частност българските) граждани – дали такива, които да продължат досегашната линия на криворазбран либерализъм (към престъпниците, не към почетните хора), или такива, които да отстояват нашите права? А правото на живот и собственост са в основната на европейските ценности.

Настоящият материал е написан преди оповестяването на резултатите от референдума в Швейцария относно режима за притежаване на огнестрелни оръжия. Интересно е как ще реагират швейцарските граждани на Директива 2017/853, която засяга и тях, макар да не са членове на ЕС (директивата се отнася и до държавите от Шенгенското пространство, което включва Швейцария).

 

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Най-нови Най-четени Най-коментирани

Анкета

Ще гласувате ли на предстоящите избори?

Всички анкети

Моля, изберете един от посочените отговори

Резултати 231 гласа

Гласуването за дадена анкета е възможно веднъж на всеки 24 часа.