В човешкото общуване има само два начина за постигане на дадена цел – чрез взаимно съгласие или чрез принуда. Това не е просто някакво философско твърдение, което подлежи на дискусия, това е факт от природата. Принудата е била естествена, дори нормална част от бита на примитивните общества. Властта на силния е имала съвсем буквален смисъл. Но с развитието на земеделието, със създаването на първите градове, с усложняването на човешкото общество и развитието на човешкия морал, необходимостта от изграждането на принципи, а впоследствие и закони, които да ограничават принудата в отношенията и да поставят рамка за разрешаване на проблемите извън нея, е довело до разцвета на човешката цивилизация.
Разбирането, че не физическата сила или способността да упражнява насилие над околните е определящо за ролята на човека в обществото, че всеки човек е ценен и нещо повече – всеки човек е сътворен по Божий образ, е в основата на Западната цивилизация. В този дълъг път от варварство към цивилизация, насилието никога не е спирало да съществува. Затова и всеки способ, всяко средство, което е спомагало за изравняване на силите между слабия и силния, е водело до ново развитие за обществото като цяло и до безпрецедентен за човешката история обществен мир.
Личното оръжие и правото на самозащита са от фундаментално значение за едно цивилизовано общество. Огнестрелното оръжие е истинска революция в това отношение. Единствено оръжието и правото на самозащита с такова стои срещу властта на силния над слабия, срещу властта на група бандити над самотния старец, срещу властта на изнасилвача над жертвата си и срещу властта на проникналия с взлом в късна вечер над беззащитна майка с деца. Премахнем ли оръжието от обществените отношения, ние няма да решим проблема с насилието, напротив – ще възстановим значението на силата на принудата над тази на взаимното съгласие. За какво взаимно съгласие можем да говорим, когато рецидивисти обират, насилват и убиват хора в малките населени места? Нима някой е съгласен да бъде обран или убит от нападателя си? Полицията не може да бъде навсякъде, а когато става дума за живот и смърт, не може и да се разчита, че тя ще реагира, преди да е твърде късно.
Притеснява ме факта, че промените в Наказателния кодекс по отношение на неизбежната отбрана, бяха прокарани на първо четене с големи резерви. Нещо повече, председателката на правната комисия в Народното събрание Анна Александрова от ГЕРБ изрази резерви, цитирайки решението на комунистическия върховен съд от 1973 година по отношение на пределите на неизбежната отбрана. Всеки тоталитарен режим обезоръжава своите граждани и ограничава тяхното право на самозащита. Без такова право, човек не може да бъде свободен. Затова и се страхувам, че на второ четене този закон за изменение на НК няма да мине.
Цялото мнение вижте тук