Няма съмнение, че през Възраждането се оформя съвременната българска нация по европейски образец. Културата на Стария континент "връхлита" ежедневието заедно с желанието за възстановяване на държавността, загубена преди векове. Част от напредъка в посока Европа е и музиката. Народните песни от мегданите и полетата навлизат в частните и читалищни салони и стават обект на сериозно изучаване и записване.
С борбата за българска държава се популяризират революционните песни. Сформират се ученически хорове и градски оркестри. Неизбежно интересът на хората се насочва и към най-високите образци - класическата музика. Първият оркестър за европейска музика е създаден в Шумен (място и на първата театрална постановка - комедията на Сава Доброплодни "Михал Мишкоед"). Създател и пръв диригент е, умеещият да свири на цигулка и флейта, Михай Шафран - унгарец. Той идва като беглец, след потушаването на унгарската революция срещу крепостното право в Австрийската империя през 1849 г. През следващата година съставя малък оркестър с няколко други емигранти и започва да учи български деца да свирят на флейта. Зазвучават валсове, мазурки, маршове, полонези, кадрили, турски шаркии, някои оперни откъси и български народни песни. В оркестъра се включват, умеещи да свирят, българи: учители, занаятчии и търговци. За кратко време оркестърът се прочува и започва да посещава и други градове. Тези интереси и прояви в живота на българите са решаващи по пътя на духовното развитие за нова култура и окончателното изграждане на българската европейска нация.
В годината, когато Пловдив е европейска столица на културата, един музикален фестивал сякаш повтаря стъпките на възрожденците. Основан е от Мила Павлова (също като Михай Шафран, владееща изкуството да свири на флейта). Началото е поставено преди десет години в салона на старата възрожденска Балабанова къща. Първоначално датите на концертите са през есенните дни, но бързо обхващат и друг сезон - пролетта. Усилията на организаторите, подобно на нашите възрожденци, са насочени към популяризиране и достъп на всички желаещи до най-високите достижения, не само на европейската, но и нашата култура. Фестивалът "Дни на музиката в Балабановата къща" не ограничава интереса на публиката единствено към класическата музика. На неговата сцена изнасят концерти "Бистришките баби"; Ибряма и неговият оркестър "Тракия"; "101 Каба гайди"; "Берковската духова музика", звучи съвременна рок музика и джаз. Събитията вече обхващат не само големите зали, но и Римския стадион и Античния театър. Фестивалът връща на наша територия, в салона и на сцената, прочути наши изпълнители: Красимира Стоянова, Орлин Анастасов, Пламена Мангова. Отново са тук детето-чудо от началото на 80-те Мила Георгиева, родените в Пловдив Елмира Дърварова (дългогодишен концертмайстор на Метрополитан опера), Мария Широколийска (соло контрабас на Националния оркестър на Франция), Лъчезар Костов. Инициирани от “Дни на музиката в Балабановата къща” и изключително успешни са партньорствата на: Светлин Русев - Евгени Божанов; Виктор Вълков – Станимир Тодоров; Сергей Накаряков – Аркадий Шилклопер. За пръв път звучи музика в новооткритите исторически паметници - Римския Стадион и Малката Базилика. Първи гостувания в България отбелязват големи имена като Еманюел Паю (соло флейтист на Берлинска филхармония), Радек Баборак (соло валдхорнист на Берлинска филхармония) и "Баборак ансамбъл", Солистите на Националния оркестър на Франция, Ансамбъл „WIEN” от Виенска филхармония, ръководен от българката Албена Данаилова, "Paganini String Quartet" от Миланската Скала.
Десетгодишнината от създаването на "Дни на музиката в Балабановата къща" съвпадна с годината, в която Пловдив е обявен за културна столица на Европа. Фестивалът е три пъти носител на отличието "EFFE Label", европейският сертификат за качество, който се присъжда на забележителни фестивали в областта на изкуствата, здраво свързани с местната общност и в същото време с международна представителност. Последните три, поредни години!
Този път предстои да станем свидетели на първия солов рецитал на световноизвестния цигулар Светлин Русев в България, на проекта “Autour de Bach”на знаменитото дуо Василена Серафимова (маримба) и Тома Енко (пиано), за пръв път в една програма ще прозвучат едноименните “Годишни времена” от Вивалди и Чайковски в изпълнениe на прочутите Мила Георгиева (цигулка) и Георги Черкин (пиано)... И това е само в пролетната част, а през есента се очакват: оперната прима Красимира Стоянова, камерзингерин на Виенската Щатсопера, солист на прочутите оперни театри по цял свят и създател на проекта "Красимира Стоянова представя млади оперни певци" в "Дни на музиката в Балабановата къща", прочутият квинтет "Мурагес" (Франция); Брас квинтет на Кралския Концертгебау Оркестър – Амстердам, Кьолнсксолисти и много други.
И за да се върнем към възрожденската традиция и духовния стремеж, който тя носи, както и нашето желание да го следваме, на 1 юни е предвиден Голям детски концерт на Римския стадион. Така, в центъра на културната столица на Европа, всеки ще може да чуе изпълненията на детския хор на НУМТИ "Добрин Петков"; хор "Детска китка" и хора на Пловдивските момчета.
На добър час на фестивала и успех на неговия създател Мила Павлова, която през тези десет години неизменно ни предоставяше възможността да се докоснем до изключителни музикални величини.