Извинявам се за закъснението, защото новината е от миналата седмица, но пък е поучителна – подтиква човека да си сипе едно питие, да разглоби пистолета си и да се отдаде на обобщения.
Миналата седмица на първо четене бяха приети промени в Наказателния кодекс, според които пределите на неизбежната отбрана могат да бъдат превишени, когато нападението е „насочено срещу живота, здравето, сво6одата или половата неприкосновеност на отбраняващия се или на другиго и е извършено от две или повече лица, от въоръжено лице или нощем“.
Веднага се появиха обясненията и коментарите.
Либералите се опълчиха, защото така правят американските либерали. Борците против „статуквото“ (тоест онези, които не са на власт, но копнеят час по-скоро и те да се превърнат в „статукво“) заявиха, че тези промени в НК били стара мечта на патриотите (националпопулистите) и Борисов им направил подарък, за да спасят коалиционното единство и да не изтърват кокала. От друга страна обаче сега можело да те убият за шамар вечерно време на улицата; адвокатите щели да изкарат всички мафиотски убийства такива при самоотбрана.
Когато става дума за притежаване на оръжие, любимият рефрен е: „Помните ли еди-кой-си шизофреник в Щатите, дето изпозастреля еди-колко-си ученици със своето законно притежавано оръжие?!?“.
А когато става дума за самоотбрана, любимото ми е: „Промените загърбват принципа за съразмерност при защитата“.
Това, че някакъв луд, убил хора със законното си оръжие не е вина нито на оръжието, нито на неговата законност.
Ако луд се вреже с колата си в автобусна спирка и убие чакащите там граждани, ще забраним ли притежаването на автомобили? След 11 септември 2001 забраниха ли самолетите? Ако някой иска да убие някого, но няма пистолет, ще го убие с отвертка. Ако не иска – няма да го убие, дори да има картечница.
Тежките престъпления се извършват в повечето случаи с незаконни, а не със законни оръжия. Нормативното ограничаване на законното притежаване на оръжие и на неговото използване при самоотбрана разоръжава добрите граждани пред лицето на въоръжените престъпници и ги принуждава да разчитат единствено на ефективността на полицията.
Що се отнася до принципа за „съразмерност при защита“, то той би бил смехотворен, ако не беше абсурден (което в нечии очи го прави още по-смехотворен) – дали защитата е съразмерна може да се определи единствено след като се измери нападението, тоест, за да убиеш някого при самоотбрана, първо той трябва да убие теб.
Да притежаваш оръжие, без да имаш възможност да го използваш за собствена защита, е все едно да можеш да си купиш грамофон, но да е забранено да си пускаш музика, защото някакъв луд в Щатите слушал мръсни песни.
Вещите сами по себе си не са добри или лоши. Лоша може да е само тяхната употреба и тогава се нарича „злоупотреба“. Не е голяма заслуга да не извършиш зло, когато нямаш възможност; заслуга е да не го извършиш, когато нищо не те спира. Не може нещо да се забранява, само защото има теоретична вероятност да се злоупотреби с него. Ако беше така, то първо трябваше да забранят европейските фондове. Не бива да се отказваме да действаме, само защото някой може да корумпира и опорочи резултатите от действията ни. Тогава щяхме да живеем вцепенени от страх, затънали в мрачна подозрителност и песимизъм, и да не вършим нищо. Кой порив не подлежи на опорочаване, коя благородна идея не е застрашена да бъде извратена от злонамерени и безнравствени хитреци за тяхна лична изгода? Вижте социалната политика – този юридически израз на солидарна загриженост на по-силните към по-слабите: светът е пълен с фалшиви инвалиди, лъжливи „нуждаещи се“ и професионални родители. Това означава ли, че социалните дейности трябва да спрат, само защото има мошеници, които ги ограбват?
Ако някой твърди, че е по силите му да различи истинските от фалшивите социално нуждаещи се, то той ще може да разграничи и истинската от фалшивата необходима въоръжена самоотбрана.
Пък и всеки апаш ще се замисли дали да нахлуе в дом, където стопанинът може да е въоръжен и със сигурност да се възползва от този факт. И за да не се разхленчи после адвокатът на апаша, че доверителят му не е бил надлежно предупреден, нека законът предвиди и съответните задължителни указателни табели на вратите на честните данъкоплатци:
Кучето няма значение,
пази се от собственика!
Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.