Двама, от съветниците на Макрон, напуснаха екипа му, за да напишат книга на четири ръце. "Прогресът не пада от небето" от Дейвид Амиел и Исмаел Емелиен, е вече в книжарниците и определена от авторите си като манифест. Двамата са родени през 80-те години на миналия век. Забележително е, но не и неочаквано, че подобно на онзи "Манифест на комунистическата партия", отпреди близо два века, и този има за цел да изглади неравенствата между хората. Човек би казал, че урокът от миналото не само не е научен, но и изобщо не е бил преподаван. За късмет съвременноста има своите предимства по пътя на времето. Напредъкът се състои в това, че днес подобни манифестирани идеи бързо стават арена на многостранен дебат и когато той приключи, виждаме какво е останало от тях. В случая аз мога да декларирам, че не съм оптимист.
Какво означава "прогресивно"? Двамата съветници предлагат формула, но дали останалите ще се съгласим с нея, е друг въпрос. Залагат на казаното преди тях от икономиста Сен - да се разширят възможностите на действие на всеки. Според способностите му! Звучи като познатото от марксистите: "от всекиго според възможностите, всекиму според потребностите". Познато е и друго. В европейски контекст Франция отново се откроява като генератор на политически идеи. Лявото предлага множество тенденции, докато дясното се изправя пред заплахата от идеологическа суша. Консерватизмът, либералния консерватизъм, християнската демокрация сякаш са застинали. Такъв дисбаланс създава рискове по отношение оценките на политическите визии.
Как точно да определим предлаганата от двамата автори концепция за корекция на друг по-важен дисбаланс - неравенството? Още повече, че във Франция наблюдатели вече уверено твърдят, че мисъл в ляво се възприема като дясна.
Пропуск в книгата се отбелязва още в началото. Не са споменати различните ни способности, които са в основата на неравенството. Хвърлени сме директно при "възможните животи", до които нямаме достъп, поради споменатото вече неравенство? Така, твърдят двамата "визионери" и според тях, сме изградили "общество на разочарованието". За да бъдем очаровани Дейвид Амиел и Исмаел Емелиен предлагат да се повиши социалната мобилност, включително географска; да се максимизират възможностите за действие на всеки и най-важното, и по-конкретно: привилегии за колективните действия, които ще доведат до желаната максимална възможност за всеки. Да се реорганизира държавата по отношение на приближаването на административните нива по-близко до обществеността. Или да го наречем - народа. Тук манифестът вече настоява да бъде поставен в ляво на лавицата.
Твърдението, че колективът подобрява възможностите на индивида, е най-малкото спорно. А предложението държавата да се реорганизира с "обратна администрация" е революционно - пирамидата на властта да бъде обърната и висшите служители да изпълняват решенията на нисшите административни нива. Ето как търсеното се оказва намерено в капана на формулата: индивидуални способности + колeктивно действие + държавна реформа = прогрес. Просто.
При поглед отдясно, предлаганата доктрина от "прогресистите", която разчита на колективни действия и на държавен механизъм, е обратното на либерална. От друга страна, "прогресът не пада от небето" е обратното на консерватизма, защото точно консерваторите са най-скептични по отношение на реформите. Те настояват да бъде оставено обществото да се развива с бавна скорост и във всяка рязка реформа в някой сектор виждат негативно отражение в друг. Всичко това ни кара да мислим, че границата между ляво и дясно е заличена и най-малкото с лекота се прескача, без да се отчитат традиционните ограничения и определения.