Цената на цензурата

1

„А едно време какви либерали имаше!“ Такива мисли ни навестяват, когато гледаме как днешните либерали аплодират и активно участват в поредната отблъскваща кампания на технологичните гиганти за премахване на консервативни фигури и идеи от дигиталното пространство.

Разбира се, има много излишна романтика и митология около някогашните западни левичари, но поне много от тях наистина бяха ангажирани с каузата на свободното изразяване. Днес е точно обратното. Прогресивните наследници на хипитата и „децата на цветята“ са модерни центуриони на цензурата, палачи на словото, които изглеждат напълно отдадени на мисията си да забранят и унищожат всички идеи, които не се вписват в силно стеснените им и авторитарни представи за публичен дебат.

В своя нагон за смазване на неудобни мнения и факти те извършват зрелищно и трагикомично предателство спрямо другата голяма кауза на някогашните либерали – отношението към могъщите корпорации.

Хипитата от вчера мразеха едрия бизнес, хипстърите от днес го обожават. И една от ключовите причини за любовта и преклонението им към технологичните милиардери и монополисти е именно защото те мачкат свободата на словото и разчистват полето за новата прогресивна антиутопия, в която всички трябва да мислят еднакво и да говорят едни и същи неща.

Хипитата и къпещите се, сравнително трезви, либерали от близкото минало прекаляваха и изтрщяваха с мантрите си срещу капитализма и предприемачите. Но техният съвременен римейк е потресаващо подчинен на квазирелигиозната си отдаденост към онези корпоративни властелини, които сигнализират същите ценности като техните – отворени граници, безконтролна масова миграция в Западния свят, цивилизационна и културна себеомраза, брутална цензура в Интернет, преследване и наказване на съгрешилите инакомислещи…

И тук е заровено джендърфлуидното куче на прогресивизма. Либералите са готови да бранят всеки бизнес, който се политизира като в същото време агресивно бойкотират онези все по-малко компании, които остават неутрални или дори дръзват да се противопоставят на партийната линия.

Вече не е толкова важно дали продаваш качествен продукт, а дали брандът ти официално подкрепя LGBTQ общността.

Магазинът ти може да е на високо ниво, но пусна ли протестиращи ученици да се правят на умрели в името на борбата с климатичните промени? Филмът ти имаше солидни художествени достойнства, но ще бъде оценен по броя на представените малцинства и съдбата на белия злодей. Модната ти колекция може да е калпава, но ако пуснеш специална линия с буркини си гарантираш тонове безплатна реклама в либералните медии.

В същия маниер Интернет гигантите, които събират и злоупотребяват с личната информация на стотици милиони хора стават много готини в момента, в който започнат да цензурират „лошите расисти, ксенофоби, трансфоби, ислямофоби, бели националисти и крайнодесни алт-райт екстремисти“, познати още и като нормални хора с различно мнение.  Историкът и публицист Виктор Дейвис Хансън пише, че технологичните корпорации си купуват индулгенции с идеологизацията си. Като подкрепят каузите на прогесивния либерализъм и цензурират неговите критици, те печелят подкрепата на левичарите, които иначе най-много мразят едрите капиталисти. 

А за съжаление именно тези левичари диктуват публичния разговор и контролират културния консенсус през лостовете си в корпоративните медии, университетите, развлекателната индустрия, повечето политически партии и гъстата мрежа от активистки неправителствени организации за обществен рекет.

Затова, когато Facebook и Instagram предприеха поредната чистка на неудобни профили преди дни, медиите и повечето либерали ги приветстваха и окуражиха да продължат и то по-твърдо и безкомпромисно.

Размахът на тържествуващото злорадство разкрива колко просмукани с омраза и тоталитарни импулси са хората, които се самоназначават за морални арбитри на Запада. Престижни медии празнуват дигиталното запушване на устите на хора, за които е ясно, че не са никакви екстремисти. Наистина ли някой сериозно ще се опита да ни убеди, че Гавин Макинес, Пол Джоузеф Уотсън или Майло са по-опасни от ислямистки организации, които активно използват същите платформи за радикализиране и рекрутиране на бъдещи терористи? Сериозно ли се поставя знак за равенство между критици на политическата коректност и откровени радикали тип „Антифа“, които открито призовават за физическо насилие над враговете си? Всъщност дори не е и знак за равенство, защото вторите са медийни и корпоративни любимци, което е още един свиреп абсурд.

Напълно безопасни и умерени коментатори бяха забранени и изтрити само защото са от неправилната дясна страна на политичрския и културен разлом. А мейнстрийм западни консервативни издания и личности си замълчаха с напълно погрешното заключение, че за тях няма да дойдат. Целта на прогресивните агитатори е пълното премахване и забраняване на каквито и да е било различни позиции и идеи. Корпорациите, които си пазаруват индулгенции сеят идеологизация и ще жънат ескалация.

Цената на цензурата рано или късно ще трябва да бъде платена, а сметката набъбва с всеки изминал ден.

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Най-нови Най-четени Най-коментирани