„Игра на тронове“ - политика, секс и дракони

1
2
3
4
5
6

За последните осем години „Игра на тронове“ се превърна в най-грандиозното телевизионно събитие и си осигури място в историята. Финалният осми сезон на епичния фентъзи сериал тръгна в средата на април, провокира колосални количества разговори, спорове, теории, интерпретации и ангажира въображението на милиони. До 20 май тази година, когато настъпва официалният край на сагата, поп-културният пейзаж ще бъде доминиран от образите и сюжетите, които отделиха „Игра на тронове“ от всичко останало в развлекателната индустрия.

Каква е формулата на успеха на това екранно събитие? Защо точно този продукт стана глобално явление и предефинира представите за телевизия? Сърцето на сериала тупти с ритъма на роман и предлага на публиката кино естетика в тв формат. Уникалната текстура на епизодите се дължи на комбинацията от класна фентъзи митология и иконография, интригуващи исторически алюзии, провокативен политически трилър, реалистични портрети на човешката природа и детайлно изграждане на опасни и внушителни светове и епохи. Смесването на жанрове, стилове и влияния е осъществено с въображение и размах, а цялостният монументален мащаб на „Игра на тронове“ е непостижим за нито един друг телевизионен продукт досега.

„Игра на тронове“ стъпва върху солидна и вече легендарна литературна основа – недовършената още поредица от книги на Джордж Р. Р. Мартин „Песен за огън и лед“. Белобрадият и пълничък американец пише своя епос вече близо 30 години и това си личи по тежестта и сложността на наративите, персонажите и взаимоотношенията. Книгите и сериалът по тях преобръщат клишетата и тропите на фентъзи жанра, инжектират ги с жестокостта на реалността и изпращат към публиката сочни и подривни послания за човешката история и сегашното ни общество.

„Игра на тронове“ разгръща разказ за накиснатата в кръв и вино, пропита от предателства и секс борба за трона на измисления континент Вестерос. Внушителният железен символ на властта, изкован от мечовете на безчет погубени врагове, е желан от враждуващи благороднически родове. Могъщи и славни династии искат да си осигурят място в историята като управляват седемте кралства на Вестерос  и подчинят останалите кланове и обикновените жители с комбинация от воля, военна стратегия, дипломация и политическо ноу-хау. Изграждането на конфликтите е вдъхновено от битките за власт в Средновековна Европа и Древен Рим. Особено силно вдъхновение за Мартин е Войната на Розите за престола в Англия от XV век.

Този реалистичен и богат свят на политически шах е потопен във фантастична среда на магии, пророчества, демони и дракони. Политическите ходове са преплетени с митологични същества. Сериалът предлага изобилие от секс и садистичното насилие. Има героизъм и прозрения за човешкото състояние, за хода на историята. Концепциите за чувство за дълг и саможертва в името на нещо по-голямо съжителстват с черен като катран хумор, цинизъм, иронични намигвания и мета коментари. Някой беше определил рецептата на „Игра на тронове“ като „Средновековие на стероиди“.

Персонажите са пълнокръвни и противоречиви, нюансирани и способни както на зло, така и на добро. Джордж Р.Р Мартин избягва да дефинира и ограничава образите в гъсто черно и чисто бяло. Мъжете, жените и децата от „Игра на тронове“ са позиционирани в сивия морален спектър и могат да предизвикат отвращение и омраза с едно свое действие и възхищение със следващото.

„Игра на тронове“ обогати пантеона на популярната култура с многжество качествени образи. Тирион Ланистър, Робърт Баратеон, Тайвин Ланистър, Нед Старк, Денерис Таргариен, Церсей Ланистър, Санса Старк, Рамзи Болтън, Аря Старк, Варис, Петир Белиш, Джейми Ланистър, Джон Сноу, Теон Грейджой, Джофри, Оберин Мартел, Хал Дрого, Сандор Клегейн, Мелисандра, Станис Баратеон и още и още и още.

Те са изиграни от превъзходни актьори и актриси, които са ключова част от гигантския екип, предвождан от основните двигатели и „шоурънъри“ на сериала  Дейвид Бениоф и Ди Би Уайс.

Продуктът на HBO „Игра на тронове“ е пример за плодовете, които носи умелата комбинация от класна литературна основа, талантливи професионалисти и страшно много работа.

Статистиката за сериала сигнализира за размаха и успеха на начинанието. „Игра на тронове“ се излъчва общо в 207 държави и територии. За първите седем сезона печели 47 награди „Еми“ от общо 132 номинации. Всичките 73 епизода са снимани общо в 10 държави с хиляди статисти и стотици роли с реплики. За осмия сезон са използвани близо 2 тона гумен материал и 1.5 тона метал за оръжия и са излети 1 300 бойни щита. Финалните шест епизода „проливат“ 18 000 литра фалшива кръв. Над 40 километра плат за костюми; 21 000 свещи и 37 километра въжета за прикрепване на различни конструкции допълват картинката с внушителните данни.

Белфаст  в Северна Ирландия е командният център на продукцията,  където на 13 000 квадратни метра са изградени декорите на основни локации в сериала - Зимен хребет, Кралски чертог, Великата септа на Бейлор, Валът, Залата на лицата, Къщата на черното и бялото, Тронната зала. Домът на „Игра на тронове“ в Белфаст напомния на военноиндустриален комплекс с креативна мисия. Студиата са разположени в квартала „Титаник” и заемат огромните пространства, които преди век са били използвани за построяване на едноименния печално известен презокеански лайнер. Днес интериорните и екстериорните простори принадлежат на продукцията и са се превърнали в туристическа атракция за армията от почитатели на поредицата.

В крайна сметка огнедишащите дракони, отсечените крайници, острите умове, голите тела, политическите ходове и мрачните магии плениха и възбудиха въображението на милиони. Образите и идеите в „Игра на тронове“ обединиха историите за възрастни с фантазиите на детството в едно поп-културно явление за поколенията.

Най-нови Най-четени Най-коментирани