Когато човек отправи поглед към Луната, тя почти винаги е една и съща. От нашата планета само едната и страна е видима. За пръв път получаваме представа за това какво се крие от човешкия поглед през 1959 г., когато съветският космически кораб "Луна 3" извършва наблюдение от обратната страна на Луната и изпраща снимки. Но каква е причината тази скрита част от единствения естествен спътник на Земята да е обгърната в мистерия?
Съществувал е мит, че Луната е стационарно тяло в Космоса и поради тази причина от нашата планета се вижда една и съща нейна част. Истината е, че Луната се върти около Слънцето със същата скорост, с която се движи около оста си. Земята и Луната са на много близко разстояние и упражняват значителни гравитационни сили една на друга. Тези сили "заключват" двете небесни тела и диктуват ротацията на Луната в синхрон с тази на нашата планета. Това се случва малко след образуването ѝ. Луната прави пълен кръг около Земята за 28 дни. Tова е същото време, което и е нужно и за да се завърти около оста си. От гледна точка на сиво-сребристият ни спътник, нашата планета стои на едно място в Космоса и само една част може да бъде наблюдавана. Този феномен е рядък пример за синхронно въртене.
Тази страна на Луната, която се вижда от нашата планета, е добре изследвана. Всички проби от мисиите на Аполо са от там. Това е, защото астронавтите, кацнали на видимата страна, могат да комуникират с НАСА, която е на Земята.
Pink Floyd неправилно наричат невидимата част на Луната "тъмна" в осмия си студиен албум "The Dark Side of the Moon". Всички страни на нашия сателит преживяват ден и нощ, подобно на Земята. Един ден на Луната продължава около две земни седмици. С помощта на модерни сателити, учените успяват да създадат карта на цялата повърхност. Снимка, направена 50 години след първия поглед над непознатата част на Луната, днес е с много по-добро качество. Тази снимка е от лунна разпознавателна сонда, изпратена през 2009 г. Около десет години по-късно, китайската мисия "Чанъе-4" разучава гигантския кратер Айткен (2,4 хил. км диаметър), който се намира на далечната страна на Луната. Това е първата по рода си мисия. Учените се надяват, че "Чанъе-4" ще даде повече информация за повърхността на кратера.
Има и ползи от това, че "другата" страна на Луната е защитена от земната цивилизация. Нашите радиоизлъчвания не достигат тази част и учените биха могли да измерват оттам слаби сигнали от Вселената, които при други обстоятелства, биха били заглушавани. Например такива с ниска радиочестота, които не се долавят на Земята. Други светлинни сигнали ще предоставят по-голяма яснота за новите звезди и черните дупки. Такава информация би била безценна за астрономи и учени. Ще разберем повече по въпроса как са се образували космическите структури. Нашият малък спътник предлага възможности за разкриване на много повече тайни от загадката, какво се крие върху невидимата му доскоро част.