Кои са "истинските" демокрации по света?

1
Представите ни за демокрация обикновено се свързват с държавите в Северна Америка и в Западна Европа и последното, което ни идва на ум, е Африканският континент. Мислим, че хората там трябва да следват евроатлантическия модел, за да може страната им да се радва на "истинска" демокрация. Но дали е така? Този въпрос си задава Стивън Фридман, професор по политически науки в Йоханесбургския университет и отговорът му по-скоро е - не. Защо?
 
Интересно е да се отбележи, че през 1990 г. в Африка има само четири демократични държави, но през последните години страните в топлия континент, в които няма свободно гласуване и опозиция, останаха малцинство. Западни наблюдатели и изследователи твърдят, че има още какво да се желае и ако африканците следват инструкциите, ще успеят да превърнат държавите си в "истински" демокрации. Подобни на тези в Европа и в Америка. Истината е, че както всички демокрации, и африканските, имат много възможности за подобряване. Тук, проф. Фридман, отбелязва, че сляпото подражание на романтизираната западна демокрация няма да донесе желания от всички напредък. Последният би бил възможен само ако политиците се съсредоточат върху основния демократичен принцип - да се дава възможност на все повече и повече хора да взимат отношение към все повече и повече въпроси. И в конкретните условия да се провеждат широки обществени дебати за намиране на решението им.
 
Но как да се постигне търсената (предимно от Запада) "консолидирана" демокрация? Такава система, каквато е подобна на западната. Усилията в тази посока напомнят за колониалното минало и мислене, тогава, когато Африка е изграждана по образци от Стария континент. Как ли трябва да изглежда "пълната" демокрация днес? Такава ли, каквато е във Великобритания? Или във Франция, или в САЩ? И според кого? Още повече, че по този въпрос мислят, очаквано, не само европейците, но и африканците. Особено важно е това за държавите от Юга, в които живеят значителни малцинства от европейски произход. Тези малцинства твърдо вярват, че Западът е автор на цивилизацията, към която останалият свят е длъжен да се стреми. Но убеждението, че Западът е "крайният продукт", според Фридман, е безсмислен.
 
Наистина демокрациите в Европа и Америка са различни. Например унитарната Франция се различава от федералната Германия. Както и Великобритания от САЩ. Нима африканците трябва да дадат възможност на техните синдикати и бизнес асоциации да взимат участие в решенията на правителствата, както е направено в Швеция, Австрия и Швейцария? Трябва ли да имат по няколко официални езика, подобно на Швейцария, Холандия и Белгия? Кой образец от многото, се очаква от Африка да избере? Още повече, че голяма част от демокрациите в Европа и Америка не спират да се развиват, а други като Великобритания си имат вековната Камара на лордовете, в която членството не се осигурява от изборен процес. При други, като САЩ, изборната системата позволява на група от половин милион гласоподаватели да имат същата тежест на резултата като друга, която е от 35 милиона. Демократичните САЩ са задържали без присъда хора в продължение на две десетилетия във военната база Гуантанамо, много по-дълго от случаи по времето на апартейда в Южна Африка. А по отношение на медийната свобода, някои държави в Африка са класирани по високо от европейски. Така излиза, че част от новите демокрации са по-напред от старите.
 
Какво се случва, когато тече изборният процес? Като процент на участие африканските страни понякога изпреварват европейските, а Южна Африка прави повече за насърчаване на участието на жени, в сравнение с голяма част от западните държави на Стария континет. В Ботсуана се оплакаха, че само 45%, от подалите глас, са знаели името на своя избраник, но във Швеция цифрата е била едва 33%. Други европейски държави също изостават от Ботсуана. С подобни примери идеята, че нашите демокрации са първокласни, а тези в Африка пътуват във втора и трета класа, изглежда фалшива. Но и не означава, че африканските са по-добри. Тяхната "младост" все още не е довела до богатството, на което хората тук и в Северна Америка се радват.
 
Свръхдемократичната идея, че всеки възрастен трябва да има равен глас в решенията, които го засягат, не се случва никъде. Това показва, че нито една демокрация не е "завършен продукт" в цялост. Ето как претенции, както и комплекси за малоценност, са излишни и неоправдани.

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Най-нови Най-четени Най-коментирани