Ескалацията на конфликта в Либия е факт. Падането на Кадафи създаде хаос, в който различни военизирани фракции се сблъскаха в борбата за власт. Последният обаче е най-сериозният, от началото на гражданската война през 2014 г. Военната офанзива към Триполи отложи предвидената конференция на ООН за национално помирение. Битките се водят в покрайнините на либийската столица, а ООН призовава за прекратяване на огъня. Диалогът се води само с оръжие. На този етап изглежда, че за да се стигне до думите трябва да настъпи безизходица, която да убеди страните, че продължаването на огъня ще струва скъпо. Този ден не е дошъл и страната страда.
Разделението в Либия е главно в две посоки. Международно признати са само правителството и парламента в Триполи. Те контролират района около столицата, с помощта на различни милиции. Министър-председател е Фаиз Сарадж. На изток обаче има друг парламент, който е подкрепян от либийската национална армия, ръководена от Халифа Хафтар. Този маршал днес е силният човек и походът му, към най-големия град и столица на Либия, е резултат на петгодишните му усилия, да се утвърди като лидер на страната. Международната общност вече изрази сериозна загриженост за възможността от продължителна обсада. В последните години това се случи с втория най-голям град Бенгази и в по-малките Дерна и Сирт. Градовете претърпяха значителни разрушения, а цивилните - не по-малки страдания. Ако това се случи с Триполи, ще бъде истинска катастрофа, защото в града живеят почти една трета от всички либийци.
Хафтар е ветеран от войната между Либия и Чад през миналия век, но по-късно става противник на режима и изгнаник в САЩ. Слуховете са, че е работил за ЦРУ. През 2011 г. се присъединява към бунта за свалянето на Кадафи. Бързо създава съюз на милиции и ги превръща в армия. Получава подкрепата на Египет и Обединените арабски емирства. Говори се за руска и саудитска подкрепа. Дори Франция координира с него въпроси, свързани с борбата с тероризма. Това е и изтъкваната от маршала причина за внезапното настъпление. Той обвинява властите в Триполи, че приемат подкрепата на милиции, свързани с Ал Кайда и ДАЕШ. Според него, те си затварят очите пред настъплението на крайния ислям.
Някои смятат, че Хафтар се опитва да "освободи" с военна сила Триполи, за да се наложи срещу включване в сегашното или бъдещето правителство. Други съзират в него потенциален бъдещ диктатор и по-общо разпознават желание за възстановяване на стария режим.
Какви са възможните решения? Преди всичко има нужда от прекратяване на огъня, преди ситуацията да стане катастрофална. Дори синът на Кадафи, Сейф ал Ислам, предупреди, че ако либийците не уредят разногласията си, страната ще преживее гражданска война през следващите четиридесет години. Изглежда, и, че най-после и администрацията на Доналд Тръмп започва да се отнася по-сериозно към тази ситуация, след като в последните години никой във Вашингтон не обръщаше внимание на Либия. Италия и Франция също проявяват сериозен интерес, както вероятно и Русия. В ЕС има разделение - французите взеха страната на маршала, докато италианци и британци продължават с подкрепата си за властта в Триполи. Но, най-добре ще е тези, които имат силно влияние върху Хафтар, Египет и ОАЕ, да го упражнят за намиране на мирно решение. Неговата офанзива разруши надеждите за диалог, който да разчисти пътя към нова Либия. Защото каквото и да се е случвало в последно време в тази страна, то днес въпросите за войната и мира опират до личността на маршал Халифа Хафтар.