Докъде се простират мечтите на крайните поддръжници за излизането на Великобритания от ЕС? Ами... твърде далеч, зад видимия днес хоризонт. Някъде там, над руините на бляскавия Бъкингамски дворец и вековните стени на замъка Уиндзор. Да видим! Според дългогодишната журналистка, както и независим, и неуспял, кандидат за депутат, Сузан Мур, не друг, а самата кралица е отговорна за Брекзит. Логиката на списващата в либералния Gardian е следната: Кралицата не е лично отговорна за Brexit , но ръководи институция, която символизира и легитимира неравенството, което бе част от причините довели до вота през 2016 г. Предполага се, че кралицата може да спре Brexit, но този копнеж по неоспорим авторитет е знак за опасно желание, несъвместимо с демокрацията. Елизабет ІІ е единствената, която може да оправи хаоса, създаден от неразумните политици, но не го прави. Тереза Мей също не може, защото, според Мур, е мъртва, но някой е пропуснал да и го каже. Политиците пък изобщо не са в състояние, заради изразената воля на хората през 2016 г., както и заради вътрешните си противопоставяния. Народът или ще подкопае демокрацията, като игнорира гласуването преди три години, или ще я подкрепи, гласувайки на следващи референдуми. Забавно е за наблюдателите отвън, но отвътре хората се чувстват изоставени. Нямат лидер. Мантрата за суверенна държава спечели повечето гласове, но какво е суверенитет, пита госпожата с огнени коси Сузан Мур?
И си отговаря. В случая с Великобритания е монархия, която легитимира наследствените права, привилегии и не на последно място, собствеността. Нещо, което, изглежда, много е дразнело Карл Маркс, който в "Манифест на комунистическата партия" го е заковал в точка: "Отнемане правото на наследство". Но пък си е поживял нашироко, хранен от наследствен капиталист. Властта на Острова изглежда като родилен инцидент твърди Сузан Мур. Дали е така обаче? Нима Бог ще помага, ако сте верен на поставената от Него кралица? Дали самият Той не подкрепя очевидното неравенство? Това впрочем е сигурно, защото най-малкото се раждаме по различно време и в различни условия. И важното в случая "Брекзит" е дали кралицата стои над обикновената политика?
Роялистите, според Мур, са в невъзможност да "прегърнат" действителността, по-точно - дълбокото неравенство на богатствата. Те нямали отговор как да бъдат реформирани институциите във Великобритания и как да я превърнат в модерна държава. Те били податливи на феодалната и система? Интересни разсъждения на човек живеещ в страната, наложила на краля си Магна харта през 1215 г. и поставила началото на конституционните монархии още през 1689 г.! Според журналистката, както и независим кандидат за място в парламента, вярата, че превъзходната система на демокрацията е въплътена в послушна и силна възрастна жена е нещо странно. Изглежда няма кой да подсети госпожа Мур, че монархическата институция може да бъде и е!, гарант на конституцията, оттам и на демокрацията. Тя немее от изненада, че разумни хора попадат в парада на почестите и званията, докосват се до хермелина и империята. Учудването и би било обяснимо, ако приемем, че граденото с векове е било дело само на отрудени хора, безжалостно експлоатирани от наконтени благородници.
Хаосът от Брекзит е поради системи, които не са жизнеспособни, продължава Сузан Мур. Въпросът, как така това мъртвило функционираше в ЕС, не се задава. Но се настоява за конституционна реформа. За директни действия и местна демокрация, призовава тя от страниците на Gardian. Отдолу нагоре, а после обратно, за да се демонтира монархията. Тази архаична, според госпожата, институция се разглежда като част от Брекзит. Няма нужда да се пази.
Наистина една жълта жилетка би стояла добре на огнената коса на журналистката, както и неуспял кандидат. Някой, префинен от поколения, би подметнал, че съчетанието е твърде крещящо, но всичко е въпрос на вкус. Друг би го намерил за идеално и по важното - би го определил като политически коректно. Гласуването за напускане, продължава разсъжденията си независимият кандидат за депутат госпожа Мур, е призив да отговаряме за нашите дела. Да се напусне ЕС, да се промени статуквото, бе оценено като реакционно, но може да се прочете и като революционно. Тя така го чете. Нека, призовава британците тя, когато кралицата умре, да оставят чудовището на монархията да си отиде заедно с нея. Само тогава Великобритания би се превърнала в суверенна държава.
"На работниците и селяните", бихме добавили ние, живелите през годините преди 1989 г.