За косъм от главата на владетел

1
2

Има държави, като да речем нашата, чиято политика демонстративно не уважава собствената си история, изкривява я, дописва я и я списва така, както е удобно за общественото или на властимащите мнение. Дори не и прави впечатление, че ковчегът с монарха обявил независимостта ни стои вън от земята, на чужда територия, непогребан. Други, като Етиопия, са благодарни и радостни за два върнати косъма от главата на техен владетел.

Британски музей неотдавна направи изявление, че ще върне на Етиопия (една от първите християнски цивилизации) два косъма от косата на император Теодрос II, управлявал страната между 1855 и 1868 г. В отстояване единството на етиопската нация, историята е от решаващо значение. Специална част от нея са събитията, свързани с властването на точно този император. Неговото място в историята на държавата, една от двете с Либерия, които никога не са попадали под колониално управление в Африка, е обект на особена гордост.

Каса, както е рожденното му име, е първият модерен владетел на Етиопия. Той е този, който обединява разпокъсаните етиопски царства в империя. Неговите усилия са съсредоточени към пренасочване на гражданската лоялност към правителството, а не към почитаната и всесилна по това време православна църква. Работи и за премахване на феодалната система, стремейки се на нейно място да построи нова, зависима от решенията на владетеля, който отчита заслугите на поданиците си. Опитите му за социални реформи съвсем очаквано срещат съпротивата на духовенството, но и също така на селяните, на които са наложени по-високи данъци. Неговите преобразования са свързани с разделянето на страната на малки области, в които назначава управници. Това дава сила на местните аристократи, които не спират да се бунтуват, но въпреки това императорът успява да се задържи на власт. Армията се реорганизира и модернизира. Оръжия се набавят от европейските мисионери и авантюристи, както и с помощта на внесени от Англия занаятчии-оръжейници. Европейските му съвременници го описват като етиопския Петър Велики. Притежавал е силен характер, амбиция и огромен интерес към технологиите. Въпреки че не успява във всички посоки на политката, която води, примерът му е продължен от неговите наследници.

Външната политика на Теодрос ІІ е смела и през 1862 г. предлага съюз на британската кралица Виктория. Целта на предложението е обединените етиопски и британски сили да унищожат исляма. Непосредствената опасност тогава е Османската империя. Липсата на отговор, както и разни инциденти карат Теодрос ІІ да се почувства обиден от Англия. Той не може да разбере как една християнска нация не помага на друга при такъв противник. В резултат, затваря няколко британски пратеници и мисионери, като ги обвинява в заговор за свалянето му от трона. Кралицата отговаря със спасителна експедиция, включваща британски и индийски части. Командващ е лорд Напиер, а операцията е описана като най-голямата военна офанзива на Британската империя в Африка. Войската стъпва на територията на Етиопия през февруари 1868 г. По пътя си е подпомогната от бунтовните аристократи и успешно провежда операция срещу силите на императора. В края и, през април същата година, Каса се оказва обкръжен в крепостта Магдала. Ситуацията е безнадеждна, но императорът отказва да се предаде и се самоубива с пистолет, подарен му от кралица Виктория. Този символичен жест оставя трайна следа в националното съзнание на етиопците. Популярността на владетеля не намалява и след смъртта му. Животът му се превръща в непресъхващ извор за вдъхновение за композитори, поети и писатели. Няма друг лидер, който да е повлиял повече на популярната култура в Етиопия, както Теодрос ІІ. Фактът, че отказва да се предаде и предпочита да отнеме сам живота си, го прави автор на собственото си безсмъртие. Каса се превръща в символ на Етиопия - люлка на нация, която се сблъсква с порочни атаки от страна на мощни врагове, но нация с изключително чувство на независимост.

Лош спомен оставя чуждата войска, която взривява крепостта и опожарява града. Преди да извършат това злодеяние, британско-индийските войски така се развихрят в плячкосването, че според историка Ричард Панкхърст, и трябват петнадесет слона и двеста мулета, за да носят заграбеното. Проведен бил търг, а получените пари разпределени между военните. Множество златни, сребърни и медни предмети, артефакти, 500 древни пергаментни ръкописа, две златни корони, религиозни икони попадат в английски държавни и частни колекции. Интересно е да се отбележи, че положителният ефект от откраднатото се наблюдава в повишения интерес сред изследователите и образованата общественост към историята и културата на Етиопия. Впрочем с най-старата писана история в света. Тези предмети и ръкописи поставят основите на съвременните изследвания на древното и малко познато царство Аксум, просъществувало век пр.н.е. до Х в. от н.е. През годините много е върнато на Етиопия, като например шапка и кралски печат от кралица Елизабет ІІ през 60-те, както и обявеното тази година от Националния армейски музей връщане на коса, взета след смърта на Теодрос ІІ.

Наблюдатели коментират, че предаването следва препоръките на доклад, по инициатива на френския президент Емануел Макрон. Текстът насърчава френските музеи да върнат африканските съкровища и хилядите културни предмети, заграбени по времето на колониализма, в страните, откъдето те произхождат.

Теди Афро, съвременен певец и автор на песни, улавя значението на косата на Теодрос ІІ като нишка, която свързва всички етиопци заедно:

"Донесете косъм от косата му! Нека да обвържем нашия завет, така че вече да не сме разделени.".

 

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Най-нови Най-четени Най-коментирани