„Нотр Дам“ изгоря, между другото не за първи път. Изгоря донякъде. Спасиха едно-друго, друго-трето не успяха. Как стана тоя сакатлък? Рано е да се каже. Но макар че още докато пожарната не беше отишла на място, вече се застраховаха, че „няма човешки фактор“, сакън някой да не заговори за тероризъм, сакън някой да не обвини „религията на мира“. Според мен също не става дума за тероризъм, защото ако беше така, досега все някой щеше да се е похвалил, поемайки отговорността, все някой щеше да се намърда в лъча на прожектора, дори да не е драснал той клечката.
Има ли значение? Има ли значение дали злобен ислямист е подпалил църквата, за да натика християнската мутра в тинята на Сена? Има ли значение дали пиян работник (вероятно член на влиятелен профсъюз) е подпалил с фаса си скелето и оттам е лумнало останалото? Има ли значение дали пожарната е била некадърна и не е дошла на време? Каквото и от тези неща да се е случило, то е достатъчно унизително както за Франкската империя (Франция), така за Европа, така и за цялата християнска цивилизация. То показва, че вече сме с единия крак в идиокрацията и че ако още не са ни затрили, то е защото по инерция продължават да се респектират от спомена за някаква стара слава от времената, когато белият човек беше стопанин на света.
Интересни бяха реакциите след опожаряването на катедралата. Намериха се хора, които да направят бърза и, макар и непретенциозна, твърде поучителна статистика. Оказа се, че огромна част от човечеството (или поне от онова човечество, което живее в социалните мрежи) се радва на случилото се. Не мога да го разбера. Дори и най-отчаяните русофоби у нас едва ли ще се зарадват, едва ли ще злорадстват публично, ако се подпали Кремъл. И така трябва да бъде. Що за радост е това да гледаш как се унищожава нещо, създадено с любов и талант! Според импровизираната статистика много от обрадваните човеци били с арабски и афгански имена, но не били малко и атеистите с европейски имена – умни, красиви, агностици. Кой, кажете ми, при това положение е носителят и изразителят на злото?
Интересна беше и реакцията на съчувстващите. В голямата си част те са тези, които се възмущават от всичко, което новините представят като нередно, при всеки атентат ходят да палят свещи и да слагат цветя и плюшени мечета на местопрестъплението – същите мечета, с които посрещаха на гарите бъдещите извършители на атентатите, пристигнали под формата на „бежанци“. Те са „Je suis“ всичко – и списанието „Шарли Ебдо“, когато то се гаври с която религия му падне, и Света Богородица, когато гори храмът ѝ в Париж. Тези хора са непоправими. Те искат при всякакви обстоятелства да изглеждат чувствителни, състрадателни, цивилизовани и граждански отговорни.
Макрон каза: „Част от нас изгоря“. Хубаво, но коя част: християнската, технократската или популистката – това е въпросът. Демократичната общност описа пожара, описа катастрофата като загуба на култура, загуба на историческо наследство и но „цивилизация“. Слава Богу, музикалният инструмент, органът всичките си не знам колко там тръби не бил изгорял. Слава Богу! Катедралата била „символ на цивилизацията“, „сърцето на Париж“. Хубаво е, че все още някой се сеща да нарече катедралите „символ на нашата цивилизация“, макар че надали влага онова, което би трябвало.
Коя част от нас изгоря? Живописен паметник на културата? Световен туристически обект? Не. Изгоря храм на Богородица. Но кой го разглежда така! Попадал съм в католическа катедрала, където пространството пред солеята на северния кораб беше оградено в нещо като клетка, за да могат хората да се черкуват вътре, необезпокоявани от туристите, които със заплеснати погледи, къси гащи и фотоапарати на вратовете, приятно похапнали в някое препоръчано от гидовете битово заведение и дискретно оригващи се на национални специалитети, обикалят във вътрешността на храма, самодоволни, че могат да си позволят тази екскурзия и че ще има какво да разправят, когато се приберат у дома. В това са превърнати катедралите – в туристически обекти и големи магазини за скъпи сувенири. Малцина са вече онези, които влизат в тях, за да търсят Бог.
Цяла Европа се е превърнала в туристическа дестинация: „Добре дошли на нашата разходка! Погледнете наляво. Това е замъкът на граф Дракула. Погледнете надясно. Това е типична холандска вятърна мелница. Сега погледнете пак наляво и ще видите ренесансова църква, в която хората някога са идвали да се изповядат и причастят. Сега отново надясно. Това е лунапаркът с най-голямата въртележка, в който е произведен и продаден първият захарен памук на територията на бившата Римска империя“.
Тъжна история. Мъча се да си представя как бих се държал, ако бях близо до пожара. Вероятно щях да гледам да избягам колкото може по-бързо и колкото може по-надалеч. И за нищо на света нямаше да се обърна и да видя какво става отзад, за да не се превърна в стълб от сол. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
