Въпреки сериозните усилия на държави като Русия, "модата" да се свалят диктатори по света не отшумява. Последните две седмици се оказаха фатални за дългогодишното управление, както на алжирския президент Абдулазис Бутефлика (на 82 г.), дошъл на власт преди две десетилетия, така и за судански президент Омар Ал-Башир (на 75 г.). Последният, преди тридесет години застана начело на Судан с военен преврат. Времето му бе белязано от системна корупция, политически репресии и "вярна" служба от страна на държавните институции, насочена единствено към укрепване на едноличната му власт. Противопоставянията в страната доведоха до нестихваща гражданска война, автономия на Южен Судан, въстания и военни сблъсъци със съседен Чад. Опитът да се представи последното суданско въстание, избухнало в края на миналата година, като протест за хляб и срещу инфлацията, бе несполучлив. Хората пожелаха свобода и справедливост, прекратяване на режима и демократична трансформация на управлението.
Особеното в случая със Судан бе, че масовите демонстрации на недоволство бяха предвождани не от опозиционни политически лидери, а от интелектуалци. Обединените в професионална асоциация учители, лекари, адвокати и други застанаха начело на въстанието. Тази група изработи организационен апарат, които успя да мобилизира хората в, нестихващи с месеци, улични протести. Необичайният "водач" събра критичен политически капитал, който в крайна сметка изведе повече недоволни граждани от традиционната опозиция.
В отминалите години именно опозиционните партии оспорваха властта на Ал-Башир. Те бяха тези, които носеха тежестта на репресиите. Арестувани, изпращани в изгнание и лишавани от свобода, този път се оказаха неподготвени за кризата. Трите основни опозиционни партии: Nidaa al-Sudan, National Umma party и National Consensus Forces закъсняха с призивите за промяна и инициативата бе поета от неполитическия научен елит. Впрочем не за първи път. Суданските научни кръгове, по-точно от университета в Хартум, са в основата на двете най-известни въстания в Судан. Това са Октомврийската революция от 1964 г. , която приключи с първия военен режим и априлската интифада от 1985 г., която свали втория. Ключов играч и сега бяха военните, които принудиха всесилния президент да се оттегли и го поставиха под домашен арест. Засега.
Бъдещето на Омар Ал-Башир изглежда е покрито с тъмни облаци, тъй като през юли 2008г. бе първия действащ държавен глава обвинен от Международния наказателен съд в геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления. Поводът бяха кървавите стълкновения в провинция Дарфур. Ако бъде екстрадиран може да бъде осъден. Същото впрочем го заплашва и в родината му.
Днес Хартумският университет отново е в центъра на важни дебати за бъдещето. Две различни инициативи започват от там: инициативата на преподавателите от университета в Хартум и инициативата на университета в Хартум. Лекторите изискват незабавен политически преход. Документът бе подписан от стотици академични служители. Другата инициатива на университета бе дело на кадри от администрацията, назначавани по време на режима от 1992г. насам. Те предложиха "платформа за диалог", която веднага бе приветствана от президента Ал Башир. Самият той често бе призовавал за диалог, като отклоняваща тактика от настроенията против властта му. Но протестите, десетките жертви и военните изпревариха диалога.
От опозиционните партии в Судан се очаква да ръководят процесите в преход, а професионалната асоциация обещава да помага. Военните от своя страна съобщиха, че имат намерение да контролират положението поне две години, за да осигурят време за помирение сред политиците и остатъците от режима. Несъмнено нуждата от конституционни реформи налага осигуряването на спокойствие, заедно с гаранции за граждански и политически права. Страната трябва да даде възможност за разширяване на политическото пространство. Друг, огромен и може би най-важен проблем за новата власт е икономиката. Само успешното решаване на неотложните социално-икономически задачи, които възпламениха недоволството от диктаторския режим, ще освободят пътя за демократична промяна. Падането на Омар Ал-Башир е само началото на пътя.