Преди няколко дни бе публикувана позицията на Синода на БПЦ относно посещението на папа Франциск и това предизвика множество реакции в социалните мрежи. От едната страна застанаха хора, които подкрепяха решението, а от другата- хора, които демонстрираха крайно негативното си отношение спрямо него. Коя от двете групи обаче е права?
Като за начало нека изясним ролята на Синода в Църквата.
Той не е просто върховен орган в институционалната система на БПЦ или съвкупност от стари монаси, които доизживяват последните си години на високи постове. Синодът като глава на Църквата освен ръководната и административната си функции има и защитна- като пазител на вярата. Неговата работа е не просто да повтаря доктрините на Църквата, които са оформени през вековете, а активно да ги прилага спрямо съвремието, с което действително да бъде ръководител на своите пасоми. Като следствие от тази си функция Синодът напълно адекватно реши да не отслужва общо богослужение с римския папа, както и да не участва в молитвата за мир. Причините за това не са политически, за каквито се опитаха да ги обявяват определени личности, непосветени в делата на Църквата, а изцяло канонични. Правило 10 от Първият Вселенски събор постановява: "Ако някой, макар и вкъщи, се помоли с отлъчен от църковно общение, да бъде(и сам той) отлъчен", а правило 11 постановява: " Ако някой, който се брои в клира, се помоли с низвергнат, и сам нека бъде низвергнат"[1].
Общите молитви са проблем не само с това, че не са канонични, а и с това че дават лош пример за пасомите, подтиквайки ги да подценяват значението на каноничните въпроси. Подобни практика са вредни, тъй като могат да доведат до улесняване на проникването на неверни учения, което от своя страна да наруши единството на Църквата като Христово тяло. Така, че решението на Синода не е просто правилно, а задължително и всякакво различаващо се от това решение би било отстъпление от вярата. Безумно е и твърдението, че това решение е продукт на политическа мотивация, произтичаща от проруските кръгове в Синода. Особено като се има предвид, че РПЦ е едно от двете църкви, които поддържат най-близки отношения с Католическата църква(другата е Вселенската патриаршия).
След като всичко е толкова просто и очевидно, защо станахме свидетели на крайно негативната реакция от страна на либералните кръгове?
Отговорът е много прост: защото тях не ги интересуват нито каноните, нито вярата, нито добруването на Църквата. Единственото, което е важно за тях е да подкопават легитимността и значението на БПЦ и Синода. Всяко действие на последния бива атакувано яростно, думите му биват изкривявани, а действията му тълкувани като Евангелието от дявола. Станахме свидетели на това когато бе публикувано решението на Синода относно "Национална стратегията за детето 2019-2030". Тогава Синодът излезе с позиция, че в стратегията е заложена прекалено голяма държавна намеса в битието на семейството и че това застрашава устоите на последното, което бе последвано от множество лъжливи и манипулативни публикации, които открито лансираха тезата, че Синода защитавал насилието над деца. И това беше просто един от многото примери за подобни атаки. Всяко по-значимо изказване от страна на Синода, всяко действие, което предизвиква някакъв медиен интерес привлича либералните лешояди, които се нахвърлят върху него с обиди и атаки от порядъка за "синодалните старци", "московските подлоги", "мракобесни идиоти" и прочие. На всеки нормален човек е ясно, че това не са критики, породени от някакви обективни оценки, а откровени опити за унижаване и делегитимиране на БПЦ и неговите служители. Те нямат за цел да подобрят дейността на Църквата, да коригират грешките, които се допускат в практиката или да разрешат належащите проблеми, а да смажат и изтикат последната в периферията на обществото. В тези си намерения, те не се различават особено от болшевиките, които са хулели Православната църква преди столетие. Целите и амбиции на либералните и комунистическите критици са сходни, в много отношения и еднакви. Както едните мразят Църквата, защото им пречи да изградят "социалистическия рай на земята", така и другите я мразят, защото е пречка пред изграждането на "либералния(мултикултурен, интерсекционален) земен рай".
[1] Правила на Светата Православна Църква