Разделението на градската десница

10:20, 04 апр 19 Сподели в: 25 Даниел Стоилов Автор: Даниел Стоилов
1

   През изминалата седмица станахме свидетели на завършека на процес, който започна да се очертава още в първите месеци след встъпването във власт на предишното правителство. А именно разпадането на градската десница. Конфликтите, които тогава възникнаха в Реформаторския блок продължават да съществуват и до днес, унищожавайки и последните надежди за обединение в дясно. С времето между двете основни фракции се оформи дълбока пропаст, чиито ръбове се отдалечаваха един от друг сякаш под въздействието на непреодолима сила.


   Първото голямо разделяне бе по въпроса с оставането в правителството Борисов 2. От едната страна останаха много от "старите десни", които подхождаха по-прагматично към политиката, стремейки се да не допускат идеализма да замъгли политическия им разсъдък, наблягаха върху реалните възможности в политиката и се възползваха от тях(не винаги безукорно от гледна точка на морала). Акцентирайки върху прагматичните аспекти на политиката те останаха в правителството, въпреки че последното далеч не удовлетворяваше исканията на голяма част от коалицията. От другата, застанаха по-младите, по-модерните, по-идеалистично настроени авантюристи в политика. Не случайно, те бързо се отрекоха от правителството, което не реализираше целите, набелязани в периода 2013-14. По тази причина те се впуснаха в изграждането на нов политически проект, макар и да не разполагаха с време за това. Опитът им да издигнат нов проект, който набирайки скорост да увлече всички десни и да ги обедини зад общи идеи пропадна. Формулата "няма ляво, няма дясно", която запазва старите нереализирани десни идеи от 1990-те и началото на 2000-те и ги комбинира с модерните такива не донесе очаквания успех.


   Събитията след последните парламентарни избори задълбочиха разделението, въпреки надеждите то да се свие и сведе до размер, позволяващ ново голямо обединение. Загубите на всички десни фракции вместо да убедят ръководствата им в нуждата от ново обединение, тласнаха "старите" към нови коалиции, в които идеализма не просто остава на заден план, а е изцяло сменен с прагматизъм. След дълга поредица от политически маневри се стигна до логическия завършек на разделението, което се изрази в няколко дребни, но несъмнено много важни събития:


- СДС реши да се яви заедно с ГЕРБ на изборите за Европейския парламент


- П.Москов и хората около него, учредиха партия КОД (Консервативно обединение на десницата)


- Поставянето на Радан Кънев начело на листата за изборите за Европейски парламент


   Първите две събития могат да се разглеждат като закъснелият отказ да се участва във коалицията между ДСБ, "Да, България" и "Зелените".  В много отношения това бе очаквано, но все пак успя да изненада мнозина. Особено неприятно се оказа решението на СДС, което мнозина разглеждат като предателство спрямо градската общност. Създаването на КОД бе прието по-леко. Вероятно поради това, че действията им запазват старата "дясна" традиция на създаването на нови формации, лишени от възможност за успех.


   Замяната на Светослав Малинов с Радан Кънев, от своя страна, бе финална за процеса по превръщането на коалиция(ДСБ, "Да, България" и  "Зелените") в открито либерална, с което и те от своя страна скъсаха с опитите за изграждане на голяма обединение в дясно.


   И така, след множество маневри се стигна до окончателно разделение, чиито линии, макар и замъглени са видими. От една страна- политически реализъм, прагматични действия и морални компромиси, а от друга- идеализъм, авантюризъм и излишъци от решителност. Коя формула ще се окаже по-разумна- предстои да разберем. Важното към момента е, че идеалът за обединение на цялата градска десница бе погребан.


Сподели в:

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Най-нови Най-четени Най-коментирани