ЦИК още не е отворила врати за регистрации, кампанията не е започнала, а ударите под кръста стартираха. Може би изненадващо, но не и необяснимо. В последните години процесите в страната и светът се развиват по такъв начин, че всеки един вот има потенциал да се превърне в ключов, в определящ бъдещето за по-широк от четиригодишния хоризонт.
Изборите са важни не само за електората, не само за партиите, но и за хората в партиите.
Едни се опитват да издигнат приближени в листите, други се чудят как да блаират шефа си… В последните дни се заговори, че малко обединение вдясно дори е обсъждало вероятността да заявят, че на евроизборите няма да имат водач на листа. Ако влезел човек от тях, щели да се ротират през няколко месеца.
Смях в залата.
Когато няма политически аргументи, програми, визии (или както си “опаковат” партиите идеите) идват компроматите. Или с други думи - идва чалгата в политиката.
И точно като в чалгата, от сутрин до мрак се пее за битовизми. Едно време бяха депутатските автомобили и кюфтетата в бюфета на Парламента. Днес са апартаментите.
Темата се оказа благодатна. Според социолози и журналисти - разкритията в “Апартаментгейт” дразнят народа. Телевизионни водещи, трендсетъри и обикновени тролове заливат ефира и социалните мрежи с “разследвания”, колажи и дълбокомислени анализи. И тук вече двойният аршин започва да излиза.
Цецка Цачева и двама зам.-министри дадоха оставки. След тях оставка подаде и Цветанов. Странен ход, при положение, че той декларира замяна с доплащане. И въпреки това и до днес продължават да говорят за “Апартаментгейт” като за разкритие, което може да обърне хода на предизборната кампания.
В същото време несъизмеримо по-малко се говори за апартаментите на Лозан Панов (и съпругата му) и имуществото на Елена Йончева. Нима не е важно откъде е произходът на парите при тях? Нима не знаем колко взимат журналистите и работещите в правосъдната система. Защо едни постоянно трябва да се обясняват, а други никой не ги пита? Нима си затваряме очите за едни, а други разпъваме на кръст перманентно?
Разбира се, че е така.
Както една национална телевизия си затвори очите, че водещ на публицистично предаване заработва на партиен конгрес. Впрочем, същата тази телевизия съвсем открито работи с т.нар. Антикорупционен фонд. Където водеща фигура е Филип Гунев - бивш зам.-министър на вътрешните работи по времето на Бъчварова. И той, заедно с бивш журналист от “Капитал” притежават имоти за над 600 000 лв в центъра на София. И не, журналистът не е друг член на организацията - Росен Босев, чието дете се пада внук на същата тази Бъчварова.
И така - Хекимян става и ляга с апартаментите на властта. Вероятно това прави и шефът му Венелин Петков - също свързван с определени икономически и политически центрове на влияние. Но никой от тях не извика водещите фигури от въпросния Антикорупционен фонд да разкажат как са се сдобили с имотите си.
В същата тази телевизия има и една друга водеща, която обича да пита всеки изпречил й се за имотната сага. Но не си прави труда да не нарича превозвачите “преводачи”. И е истински изненадана, че бивши министър не е член на ГЕРБ. Има и един напорист репортер, който много обича да “сваля министри”. Но е нищо повече от пощенска кутия за скандали. Маша в ръцете на силните на деня.
Може ли същият този да каже колко време му отне да направи “разследванията” си. Може ли да се закълнат всички “остри пера”, че не са се превърнали в меч на някого?
И някъде тук е време да се запитаме - не трябва ли вече да видим и журналистите в листите? Защото с всички скандали и “разследвания” точно преди избори - някои злоупотребяват с позицията си на четвърта власт.
И още нещо - докога апартаментите, мерцедесите и кюфтетата ще продължат да са част от обществено-политическия дискурс?