Напуска или остава Великобритания?

1

Избори, избори пред Великобритания, вътрешни и европейски. Неизбежни са! Това чертае бъдещето, след поредния провал на Тереза Мей. Последната надеждата, че ултра брекзитърите Борис Джонсън, Джейкъб Рийс-Мог и Доминик Рааб ще помогнат като се съгласят на предложената сделка, угасна. Съгласиха се, но това не помогна. А паническата реакция на някои, че възможни предстоящи избори ще унищожат партията на торите, за сетен път показа мислене в полза доброто на партията, а не на държавата.

Този състав на Парламента няма да ратифицира решение нито със сделка, нито без, нито е в състояние да разсее съмнението, че е възможно да се намери мнозинство върху кое да е от индикативно гласуваните предложения за алтернативни подходи към създалата се драматична ситуация. Такова е преобладаващото мнение, но не и на Мей, която се готви за четвърти път да предизвика гласуване. Излизането без сделка също е възможност, но тя ще съкруши Великобритания и ще нанесе сериозни щети и на нас, обединените в най-големия съюз за многонационално сътрудничество - ЕС.

Кралството се превърна в синоним на хаос. Хиляди хора заливат улици и пътища с противоположни желания. Други се запасяват с храна и лекарства. Приятелства и семейства се разпадат. Някои търсят гражданство в държави от ЕС. Политици се нуждаят от полицейска защита. Тъжна картина в най-старата демокрация на континента. Точно обратното на лозунга за излизане: "Да си върнем контрола!". Истинско прострелване в краката. Но виновните са безрасъдните политици и "патриотите". А сред тях на челно място е първопричинителят Дейвид Камерън, който тези дни спокойно пише мемоари в провинциалната си къща. Този бивш министър-председател, който, без да бе нужно за държавата, нито пожелано от обществото, свика референдум, с цел да обедини партията си и да се отърве от агресивната, евроскептична ЮКИП. Това е политикът, който отприщи лъжите на кампанията за напускане на ЕС. Кампания, която не се поколеба да се обърне към най-низките страсти на британците: враждебността, агресията, арогантността и гордостта на островитяните. Представена им бе приказната картина на империята, която връща мястото си отнето от ЕС. Е, получи се онази картина на няколкото часа самотно чакане на Мей, докато другите 27 от ЕС обсъждаха предложението и за отлагане на датата 29 март.

Упоритостта на премиера да крачи от провал към провал може да се мери единствено със същото качество, демонстрирано от парламентаристите на Острова. Впрочем, наскоро оцветено в ироничен план с цитат от Уинстън Чърчил и припомнено от Ги Верховщад в Европейския парламент: "Успехът е способността да се премине от един неуспех към друг, без загуба на ентусиазъм". Цитатът, според г-н Верховщад, е абсолютно приложим днес към Тереза Мей и британските депутати в парламента, които не губят ентусиазма си и само за един мартенски следобед са изработили и представили 16 опции за Брекзит. Докато този кипящ от енергия труд може да се приеме за нещо положително, то как да оценим гласуванията против сделката, против без сделка, против втори рефередндум и т.н. Тормозът бе взаимен от страна на Мей и от страна на депутатите. Опъването на нервите бе гарантирано от всички страни.

Дейвид Камерън може и да остане като най-лошият премиер за съвременността, но Мей сериозно се труди да запише името си до неговото. Ще остане в историята като човек, който преследва цел, за която се знае, че е изключително вредна за страната и. Незачитането на онези 48% от британците, сред които и тя, гласували за оставане в ЕС, бе особено неприятно в светлината на непрекъснато повтаряното от нея, че изпълнява волята на народа. Джереми Корбин - лидер на лейбъристите също прави всичко възможно да се нареди сред недостойните, прикривайки желанието си кралството да напусне с демонстрации на "вяра в хората", неглижирайки обаче преобладаващото нежелание на партийните членове за оставане в ЕС. Викове: "Къде е Джереми Корбин? "се чуват сред маршируващите в подкрепа на отмяната на член 50.

За групата около, вече споменатите по-горе крайни брекзитъри, Джонсън и Рийс-Мог е присъщ фанатизма, който e за излизане без план и на всяка цена. Те охотно подкрепят Тръмп, когато ръмжи срещу ЕС и не осъждат расистките нападения. Не реагират и когато сплашват проевропейските им колеги - депутати. Подкрепят обаче заплахите за извънпарламентарни действия. Превърнаха лидерството на Мей в ад, но нито веднъж не предложиха нещо рационално, което да бъде прието от мнозинство. Отхвърлят неоспоримите доказателства, че Брезит ще бъде политическа, икономическа и социална катастрофа и са склонни дори и така да постигнат целта си. Това недвусмислено пролича през 2018 г. в изказването на Борис Джонсън пред дипломати от ЕС, когато арогантно заяви: "Майната му на бизнеса.".

Ето какво се случва днес във Великобритания, държавата, която е с най-голям принос за създаването на единен европейски пазар за повече от 500 милиона души. Специалното място в Ада, споменато от Доналд Туск преди време, е не само за привържениците на Брекзит, но и за онези две трети депутати, които навремето гласуваха за оставане, но след резултата промениха поведението си според посоката на вятъра. Тези, които поставиха своите кариери и партии пред интересите на страната и избраха да следват, а не да водят. Същите, които днес са обект на задкулисни договорки и натиск да приемат сделката на Мей с ЕС.

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Най-нови Най-четени Най-коментирани