Очевидно в опит да изплува от политическото небитие след като беше низвергнат съвсем не либерално, нито по европейски, бившият лидер на ДПС и настоящ лидер на някаква друга етнически мотивирана партия Лютви Местан е претоплил една стара своя идея, която активно промотира и представи в днешното издание на сутрешният блок на БТВ - в България да бъде признато законово наличието на национални малцинства в контраст със съществуващата практика днес, която разграничава единствено етническите такива.
Настрани от юридизмите, предложението на Лютви Местан (известен в някои среди и като "Павел", какъвто е агентурният псевдоним на самоосъзнаващият се като турчин политик във времето когато е съдействал на комунистическата Държавна сигурност, виновна между другото и за репресиите по време на така наречения "Възродителен процес") е в противоречие със светлите европейски примери - още исторически първата либерална държава Франция няма и до днес такава практика. Нещо повече: Френската република не признава дори наличието на етнически малцинства на своята територия, за разлика от България, където законодателството разпознава такива.
Признаването наличието на национални малцинства в рамките на българската държавност е нелепо и по-друга причина, много по-дълбока от настоящата законова невъзможност.
Българската нация в по-модерният смисъл на тази дума се заражда исторически покрай църковните и в последсвие национално-освободителни войни за независимост. Да, точно така, войни. Докато на първият етап от националното движение участват единствено уверени във връзките си със старото Царство България славяноезични екзархисти, то след създаването на модерната българска държава в следствие от Сан Стефанския мирен договор, намиращите се на на наша територия мюсюлмани са поставени пред непосредствен избор да демонстрират своята лоялност. И голямата част от тях действително го правят - участвайки във войните за обединение и независимост, които Третото българско царство води, сформирайки организации като "Дружба - Родина", превеждайки дори свещената си книга Корана на български език. Имената им можете да прочетете в архивите и по паметните плочи с имена на български войници, изписани редом с имената на етнически българи. Тези хора и до днес са наши братя и са неразличими от наследниците на екзархистите, освен по факта, че празнуват религиозните си празници на други дати и с малко по-любопитни ритуали и консумация на лакомства, различни от християнските.
Чрез своят свободен избор българските мюсюлмани (независимо дали са тюркоезични или българоезични) са доказали принадлежността си към българската нация.
Онези мюсюлмани, които са имали лоялност преди всичко към османският падишах (но и неясно дали са имали турско национално самосъзнание), напускат пределите на царство България и се заселват в земи, принадлежащи на Османската империя.
Турската нация е по-млада от българската. Не е тайна историографската истина, че във времето на Османската империя разделението (както и във всички останали империи на Стария свят) е религиозно, а не етническо. Причините за това са много и разнообразни - от осигуряване на възможността за меритокрация в обществото до искреното религиозно убеждение на основателите на тази държава. По този начин в Османската империя е имало мюсюлмани, които могат съвсем разговорно да бъдат назовавани и турци. Техният етнически произход обаче е разнообразен и голяма част от жителите на дори съвременна Турция нерядко научават с изненада, че само до преди няколко поколения предците им са били гърци или българи - православни християни. Когато на 29 октомври 1923 г. година роденият в Солун наричан баща на турската нация Мустафа Кемал Ататюрк обявява основането на турската република, той не просто заменя монархическата форма на управление с републиканска. Мустафа Кемал фактически създава понятието за турчин в съвременният му, национален смисъл.
Така турската нация е родена 63 години след българският Великден от 3 април 1860 и 161 години след написаната в 1762 г. паисиева История Славянобългарска, където са корените на съвременното българско самосъзнание. За цялото това време предците на днешните български мюсюлмани - били те етнически турци или българи - са избирали не само в рамките на едно поколение да бъдат лоялни на своите съседи и приятели българи - с които да формират и държавност, а не на османската власт. По времето когато турската нация е създадена, българските турци отдавна са част от българската нация.
В контекста на горното - а друг контекст, различен от този на реално случилите се историчесите събития при обсъждане на подобни теми просто не може да съществува - бълнуванията на г-н Местан за признаването на национални малцинства в рамките на съвременната българска държава не просто пасват на описаното в член 59 от настоящата ни Конституция като "[и]змяната и предателството към отечеството", но са и нещо много непростимо: предателство към паметта на поколения бащи на днешните български турци.