Готови ли са ВСИЧКИ политици да понесат отговорност за имотите си?

БГНЕС

Имотните скандали през последната седмица, предизвикали сътресения в българския политически елит и дори в редиците на правителството, доказват максимата, че общественото недоволство може да бъде възбудено лесно, стига проблематиката да е близка до гражданите. Така например една потенциално вредна нормативна рамка, включваща повишение на данъчната тежест, което ще ощети милиони българи с милиарди левове в дългосрочен план, не би могла да предизвика дори частица от интереса на това някой политик да си закупи скъпоструващ имот. Още повече, ако има съмнителни обстоятелства покрай покупката на имота, както е в случая с представителите на ГЕРБ.

На фона на тази изключителна и лесно обяснима чувствителност, можем да се отдадем на по-детайлно разсъждение върху скандалите с апартаментите, в които се оплетоха властимащите. Нека бъде ясно - място за разсъждение не би могло да има, ако е налице криминална активност от какъвто и да е тип. Ако някой измежду Цецка Цачева, Ваня Колева, Вежди Рашидов или Цветан Цветанов  е нарушил закона  то следва да бъде си понесе последствията от това, а те далеч не би трябвало да се изчерпват с подаване на оставки. При изострения обществен интерес и публично поетия ангажимент за проверки, евентуалното закононарушение трудно би могло да бъде скрито.

Това обаче е по-простият и лесен за анализ вариант. Какво ще се случи, ако законът не е нарушен? Ако въпреки неприятното усещане около въпросните сделки за придобиване на апартаменти, те всъщност са напълно легални?

При липса на наказателна отговорност, единствената удовлетворяваща такава би била политическата. Общественият и медиен натиск следа да бъде толкова силен, че нито един политик да не смее да извършва подобна сделка, без да се страхува, че тя ще му нанесе непреодолима, ако не наказателна, то поне пиар щета. Труден урок, който през последните дни научават и ще продължават да учат представителите на ГЕРБ.

Наивно би било обаче да смятаме, че тази партия е някакво изключение от широкоразпространената практика. Кратка и изключително бегла справка в имотните декларации на представители на останалите партии в парламента, а и извън него, потвърждават неоспоримо думите ми. Така например лидерът на БСП Корнелия Нинова е успяла да закупи 90 квадрата на столичната улица „Боряна“ срещу посолството на Украйна на цена от 21 514 лева. Покупката е направена през 2004 г. срещу 241 лв. на квадратен метър при средна цена в София от 1095 лв. по данни на НСИ. При все големия времеви период между тази покупка и днешните събития, аз не виждам никаква разлика между покупката на Нинова и тази на Цачева. Разликата е само в оставката – едната я подава, а другата неглижира фактите.

Случаят на Нинова не е инцидентен. Депутатът от БСП Валери Жаблянов е закупил апартамент от 96 квадрата в София отново през 2004 г. за 322 лв. на квадратен метър. Припомням, че средната цена в София по данни на НСИ е била 1095 лв. През 2006 г. друг депутат от БСП – Жельо Бойчев, купува апартамент от 175 квадрата за 326 лв./ м2.  По данни на НСИ за първото тримесечие на 2006 г. средната цена на квадратен метър в София е била 1313 лв. Подобен случай откриваме и в имотната декларация на лидерът на непредставената партия в парламента ДСБ. През 2008 г. Атанас Атанасов е закупил апартамент от 100 квадратни метра в София на обща стойност 98 000 лв. Генерал Атанасов е плащал 980 лв. на квадратен метър, но данните на НСИ за третото тримесечие на 2008 г. показват, че средната цена за апартамент в София е 2470 лв. на крадрат.

Всички оповестени дотук данни са публични и са публикувани без свян в имотните декларации на горепосочените. Далеч съм от мисълта, че с тях се изчерпват подобните случаи. Напротив, със сигурност има още много, без значение от партийната окраска. Оказва се, че или българските политици са най-изкусните купувачи на имоти, успявайки да договорят двойно, тройно и дори четворно намаляване на цената на желаните от тях апартаменти, или нещо в декларациите им не е изрядно. Може би дори има наличие на измама. Със сигурност следва да се провери от отговорните органи. Но дори и да няма – къде е визираната по-напред в този текст политическа отговорност? Кой политик измежду Нинова, Атанасов, Бойчев или Жаблянов ще обясни на гласоподавателите си как така е закупил апартамент в пъти по-евтино, отколкото самите те биха могли? Когато преди броени часове водачът на листата на БСП Елена Йончева поиска оттегляне на Цветан Цветанов от политиката заради скандала с имотите, не следва ли реципрочно нейно отегляне заради скандала с офшорната фирма и източването на пари от Корпоративна търговска банка?

Ако ограничим скандалът с имотите на политиците до закупените апартаменти от представители на ГЕРБ от една конкретна строителна компания, то влизаме в реториката на вече стартиралата предизборна кампания. Би било глупаво. Моментът е подходящ за разширяване на хоризонтите на дебата, за поставяне на въпроса за прозрачността около имотите на политическия елит, а не само на една шепа хора.