Деколонизация, другари!

10:29, 23 мар 19 Сподели в: 25 Владислав Апостолов Автор: Владислав Апостолов
1

Озъбеният реваншизъм на прогресивния проект продуцира постоянни поводи за погнуса. Особено отблъскващ е нагонът за ревизия и подмяна на западната култура и естетика. В тази война с миналото (за контрол над настоящето и бъдещето) колоси като Шекспир, Чосър и Милтън са просто „умрели бели мъже“.

Потърсете тези три думички в същата политически коректна последователност на английски и ще откриете изобилие от критични статии, есета, анализи, полемики, петиции и официални административни позиции, в които водещата идея, е че великите демиурзи на английската литература вече нямат място в курсовете по английска литература.

Като комплимент към джихада срещу Шекспир, Чосър и Милтън процъфтяват кампаниите за „деколонизация на образованието“. Става въпрос за целенасочено изличаване на личностите и произведенията, които структурират тъканта на европейската култура. От началото на 2019-а официалните призиви за прочистване на образователните програми от „мъртви бели мъже“ се разлива от някогашните институции на познанието към редакциите на „Гардиън“ и „Хъфингтън Поуст“.

Ученици и студенти, индоктринирани в сурова омраза към западната литература, архитектура и история протестират шумно срещу присъствието на прекалено много бележити, но бели фигури в различните дисциплини и настояват за незабавното включване на така наречените чернокожи и етнически малцинства  (BAME oт англ. б.р) в курсовете. Първоначално вълната тръгна от британски университети и кампанията за изличаване на всички следи от създателя на Родезия Сесил Роудс от тях. После се прехвърли върху белите мъже от миналото като цяло. В литературата, в изкуството, в науката. Безобразният аргумент е, че днешните мултикултурни младежи имат нужда от ‚дайвърсити“ и не могат да се идентифицират с европейски истории и произведения отпреди пет века.

Преди дни „Гардиън“ публикува позиция на преподавател от Острова, в която открито се призовава за „деколонизация на образованието“. Това изглежда е един от любимите болшевишки термини на либералите от днешния ден. Авторът държи всички да знаят, че изтриването на автори само заради техният пол и етнос не е лов на вещици, а „легитимен ангажимент към адресирането на силите на расизма и колониализма, които са оформили миналото и настоящето“. Колко сухо. стерилно и бюрократично звучи тиранията. Като някаква несъстоятелна жалба до комисията за защита от дискриминация, например. И тези хора искат да махнат Шекспир от изучаването на английска литература. Това е модерното лице на варварщината.

Призивът на „Гардиън“ и другите протестиращи „деколонизатори“ е за всеобхватна подмяна на старите бели автори с други политически коректни имена.              

Корупцията и корозията в образованието се наслояват от години. Културното самоубийство на Западния свят може да се илюстрира с една скорошна студентска подписка в един от най-старите и престижни американски университети – Йейл. Искането на студенти и преподаватели беше курсът по класическа английска литература да бъде премахнат защото „включва само бели мъже“. Това са Шекспир, Чосър, Милтън, Т.С.Елиът, Джон Дън, Александър Поуп и Уилям Уърдсуърт.

На мястото на великите гении на английската литература „деколонизаторите“ държат да се изучават „творби“, свързани с полови, расови, сексуални и етнически въпроси.

Студентите-цензори смятат, че задължителното академично включване на Шекспир и Чосър подхранва култура, която е враждебна към малцинствата.

Подобна варварщина се разигра и в Кеймбридж, а други университети като този в Суонзи директно обявиха нови „деколонизирани“ курсове по английска литература.

Джихадът срещу „умрелите бели мъже“ не е лимитиран до големите медии и университети. Цялото наследство на Запада трябва да бъде проблематизирано, демонтирано и отхвърлено по всички възможни начини. Миналата година организирана дигитална линч тълпа от журналисти и активисти буквално принуди прочутия астронавт Скот Кели да се извини публично, че е цитирал Уинстън Чърчил в Twitter. Човекът отиде в космоса и се върна, но не успя да покаже гръбнак пред прогресивните инквизитори.

 

В същото време хората, които искат да прочистят пространството от Чосър и Чърчил неиронично харесват Че и Чавес. Прекланят се пред Ленин и Мао, пред Кастро и Мадуро.

 

Те искат да деколонизират образованието, но в същото време романтизират Османската империя и Съветския Съюз. Само една форма на империализъм е лоша – западната. И тук стигаме до българската връзка. Вероятно ще си спомните за безобразния проект на Берлинския свободен университет и на д-р Улф Брунбауер (историк) и Мартина Балева (изкуствовед), озаглавен „Демонизираният ислям – минало и настояще на анти-ислямски стереотипи в България по примера на мита за клането в Батак“.

 

Само си представете каква щеше да е реакцията на д-р Улф и Балева ако някой направи научна конференция за „Демонизираният нацизъм“, „Демонизираната инквизиция“ или пък за „Мита за белгийско Конго“. А защо не и „Анти-английски стереотипи в Пакистан“? Или може би проект за „Да направим Зимбабве отново Родезия“ или „Защо Истанбул трябва да стане пак Константинопол“? Как ли щяха да се озъбят апологетите на Османската империя и врагове на западния империализъм от западните университети на подобни амбициозни, грантово гарантирани научни проекти?

 

Омразата към Западната история и култура, съчетана с идеализирана фетишизация на всичко ориенталско, представлява притеснителна клинична картина на една болна идеология. Умрелите бели мъже като Шекспир щяха да изобретят идеалната метафора за жалкото състояние на прогресивния деколонизаторси либерализъм.

 

Сподели в:

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Най-нови Най-четени Най-коментирани