Хайде да си говорим за идеи и политики, а?

1

 

Казусът с апартаментите, продадени от фирма „Артекс инженеринг” на водещи политици от ГЕРБ, се очертава като „скандалът на скандалите”. Премиерът Борисов се закани, че който е съгрешил, ще си понесе последствията, а правосъдният мийнистър Цецка Цачева сама поиска разследване относно закупения от нея апартамент. Прокуратурата и КПКОНПИ започват проверка по аферата, като обект на тази проверка стават Цветан Цветанов, Цецка Цачева, Вежди Рашидов и Ваня Колева.

Междувременно се разбра, че и лидерът на БСП Корнелия Нинова е закупила апартамент на подозрително ниска цена в момент, когато Столетницата беше на власт. Други видни фигури в партията също са се „облажили” с евтини имоти - Елена Йончева, Кирил Добрев, Валери Жаблянов, Жельо Бойчев...

Дотук добре. Имаме скандал, имаме и проверка. Добре би било следствените органи да „подпукат” и „червените” тарикати, наравно с „герберските”, но подозирам, че става дума за изтичане по давност. Злоупотребата с власт за придобиване на облаги (в случая апартаменти на занижени цени) е сериозен проблем, който не бива да се подминава. Всеки, е нарушил закона, трябва да си понесе наказанието, независимо дали е от настоящите (ГЕРБ) или от бивши (БСП) управляващи. Ако пък се окаже, че всичко е законно, следва да се помисли за промяна в закона, защото има явно погазване на морала.

Ако обаче този скандал (или подобни нему) обсебят цялото обществено и медийно внимание до евроизборите, щетите биха били хилядократно по-големи, в сравнение на евентуалните имотни далавери на всички политици накуп. Съществува реален риск политическият дебат да се измести от това кой какви идеи има и какви политики предлага и отстоява към това кой колко точно е „намазал” от властта.

С налагането на Елена Йончева начело на евролистата за сметка на председателя на ПЕС Сергей Станишев, БСП вече загатна, че ще залага на компроматна война, вместо на сблъсък на идеи. По подеобен начин постъпиха и преди изборите през 2013г., когато в продължение на половин година раздухваха скандални записи, флашки, тролски атаки, „яхване” на протестите срещу надутите сметки за ток и тотално профанизиране на предизборния дебат. В крайна сметка постигнаха своето и се върнаха на власт чрез кабинета „Орешарски”. Явно и сега ще разчитат на това, защото, в противен случай ще трябва да отговарят на неудобни въпроси, свързани с тоталното разминаване между про-джендърските послания на фаворита на ПЕС за председател на Европейската комисия Франс Тимерманс и почти пълната противоположност в лицето на посланията на Корнелия Нинова.

Не е изключено обаче и ГЕРБ да се „подхлъзне” по такъв тип говорене (те пък трябва да отговарят на други неудобни въпроси, свързани с вътрешната драма в Европейската народна партия и отношението към Виктор Орбан). И ако това се случи, направо да отписваме предизборната кампания. От което ще загубят смислените кандидати, които ще се опитат да предложат идеи – те просто ще потънат в безумната врява за апартаменти и  Бог знае още какво...

Не ме разбирайте погрешно – изобщо не подценявам корупцията и злоупотребата с власт като проблеми. Но говоренето за тях не бива да измества всичко останало.

Партиите не се различават по това колко са корумпирани – във всяка партия има както почтени хора, така и податливи на корупция. От дебат за корупцията нямаме нужда, защото имаме консенсус. Когато някой политик „сгази лука”, партията му (трябва да) го остракира. Най-малкото „от кумова срама”, ако иска да събере повече гласове. (ДПС в това отношение е изключение, но темата не е за него.)

Предстоят избори за Европейски парламент. И всеки, който иска да спечели гласове, трябва да отговори на следните въпроси:

 

Как смята да предотврати „Европа на две скорости” и изхвърлянето на България в периферията?

Кое бъдеще предпочита за ЕС – повече брюкселска администрация или повече национален суверенитет при вземане на решенията?

Как смята да защитава българските национални интереси в рамките на ЕС?

Каква трябва да бъде европейската политика спрямо Западните Балкани, Русия, Турция, САЩ, Китай и т.н.?

Какво мисли за регулациите спрямо бизнеса, които ЕК налага?

Какво мисли за регулациите спрямо интернет-пространството?

Какво мисли за исканията да се отделят все по-големи средства за броба с климатичните промени?

За или против влизане на България в Еврозоната?

За или против присъединяване на България към Шенгенското пространство?

Коя визия за бъдещето на ЕС подкрепя – федерална Европа, Европа на нациите, визията на Еманюел Макрон или нещо друго?

Каква, според него, трябва да бъде европейската политика спрямо миграцията?

Списъкът със сигурност е непълен, но все отнякъде трябва да се започне...

 

Поправете ме, ако греша, но на евроизбори гласуваме за това каква Европа искаме да имаме и каква да бъде ролята на България в тази Европа. Не определяме кой е корумпиран и кой – не. Това го решава съдът.

Затова нека политиците (и особено кандидатите за евродепутати) да отделят повече време в отговори на тези въпроси и по-малко да се занимават със скандали. Нека журналистите повече да питат по тези въпроси и по-малко за пикантерии. И, ако може, всезнайковците, които се имат за „гражданско общество”, да не си въобразяват, че като повтарят непрекъснато разни заклинания, това прави заклинанията истини. Кое е истина, се доказва от съответните органи. А на нас ни остават правото на мнение и свободата на избор. Но преди да направим избор, е за предпочитане да станем свидетели на качествени дебати, а не на дърляния по скандали.

 

Затова, хайде да си говорим за идеи и политики, а?

 

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Най-нови Най-четени Най-коментирани