От няколко дни държавата се тресе от скандал за апартаменти. Видни политици си закупили жилища, вероятно на по-ниски от пазарните цени. Изказват се имотни експерти, политици, журналисти, политолози…
И разбира се - всичко това се случва два месеца преди европейските избори.
Обмислял съм идеята да се съберем преди избори всички - медии и партии, за да подпишем заедно документ, че на прага на поне една предизборна кампания няма да започнат да се вадят компромати. Да, няма нищо лошо в разследващата журналистика, но е и много важно кога, къде и в какъв контекст излизат дадени разследвания.
Неслучайно Борисов вчера заяви “Цветанов трябва да се замисли откъде дойде тази атака по това време, можеше да дойде след изборите, можеше да дойде по-рано, но това, дето се вика, пак не ни оправдава.”
Появиха се интерпретации за лобита, дори за приятелски огън. Говори се за атаки отляво, за удар от лагера на бившите реформатори…
Абсолютен факт е, че в големите, традиционни медии вчера така и темата се ограничи до имотите на управляващите, а не се обърна внимание на домовете на други депутати, бивши министри или банкери. Явно не е случайно.
И така - докато кандидатите за евродепутати ще декларират, че трябва да се борят за двойните стандарти при храните или плащанията, трябва да се борим и срещу двойните стандарти в журналистиката. Точно те са по-големият проблем в професията. А не степента на медийната свобода.
Апропо, именно флагманите на говоренето, че у нас няма медийна свобода са тези, за чиито апартаменти не се говори. А ние за пореден път ще се чудим докога ще излизат нови скандали преди избори? Нима не помним Костинброд? Нима не помним активното мероприятие с червената книжка на Софиянски?
Щом стигнахме и до битовизмите - значи нивото на политически дискурс съвсем е спаднало.
Всъщност истината никога не закъснява. И точно заради това важните разследвания или “разкрития” нямат срок на годност. Затова и могат да не излизат наяве толкова активно преди избори.
Не вярвам, че скандалите ще спрат. Твърде наивно би било да вярвам, че идеята за пакт между медии и медии, парти и партии, медии и политици ще се реализира.
Надявам се обаче потребителите на медийни продукти да могат все повече да си изграждат филтър, да изграждат критично мислене. То ще помогне не само срещу фалшивите новини, а и при установяването на контекста. И ще спрем да се вглеждаме в това колко струва един квадрат. Защото всички знаем, че цената е по-голяма. Понякога за строителя, понякога за политика, но често - и за медиите.
Преди бяха кръговете, днес са квадратите. А всъщност всичко е в някаква рамка.