От години в Европа и ЕС са загрижени за информацията, която достига до всеки през интернет медии, търсачки и всякакви портали за текстови и видео съобщения. Като проблем се посочват и рекламите с политическо съдържание, които търговските сдружения, представляващи рекламния сектор, осигуряват. Европейската комисия от години води епична борба с най-големите: Google, Facebook ,Twitter, Mozilla и други, и заплашва, че ако те не се справят с дезинформацията ще последва регулация. Евродепутатите все по-често призовават да бъде изработен и приет специален закон.
Предстоящите избори за нов Европейски парламент и външните заплахи свързани с тях, най-вече от страна на Русия, но също така и от Китай, Иран и КНДР, нажежиха до червено обстановката сред отговорните за сигурността. В думите им проличава притеснение, свързано с осигуряването на свободата и честността на избора. Ето какво казва Вера Юрова, комисар по въпросите на правосъдието, потребителите и равнопоставеността между половете: "Задаваме по-високо темпо на всички фронтове. Времето ни е оскъдно. Налага се да действаме веднага!".
От платформите се изискват месечни доклади за това, какви мерки предприемат за спазване на подписания от тях "Кодекс за поведение във връзка с дезинформацията". Изисква се и осигуряването на адекватно сътрудничество между тези платформи и отделните държави-членки в ЕС, чрез звената за контакт от Системата за бързо предупреждение. Джулиан Кинг, еврокомисар по сигурността в комисията "Юнкер", заяви: "Не желаем в деня след изборите да се събудим със съзнанието, че е трябвало да направим повече.".
Нашата Мария Габриел, еврокомисар по въпросите на цифровата икономика и цифровото общество, е по-конкретна и изисква: "Спешни действия, като закриването на фалшивите профили." И добавя: "Това е добро начало. Сега очаквам подписалите страни да повишат контрола и да положат допълнителни усилия за докладване, както и да засилят сътрудничеството си с проверителите на факти и изследователската общност". За съжаление, България е сред малкото държави, които не са изградили Агенция за кибер сигурност.
И това се случва в общността на страни от свободния свят. Какво ли се случва в другия, несвободният? Според годишния доклад на Freedom House, там попада днешна Русия. Положението, както се очаква, е далеч по-затегнато. Свободата на словото не е сред ценностите на такава държава, а "враговете" и дебнещи в интернет не са само външни, а и вътрешни. Иначе как да си обясним опита за закриването на най-популярното в страната приложение (руска разработка) за обмяна на съобщения Telegram, с над 100 милиона потребители. Сървърите на приложението бяха изнесени вън от Русия, а авторът Павел Дуров емигрира.
Сега на дневен ред в Русия е законопроект, чиято цел е да предостави на органите по-дълбок контрол върху достъпа до интернет. Очаква се приемането на закон за суверенен интернет, който да управлява потока на информация. Има и поставена друга цел: местният нет да продължи да функционира, ако Русия бъде изключена от глобалния. Законът се представя като отговор на киберстратегията на САЩ. Но според наблюдатели целта е по-скоро задушаване възможностите за организиране на опозицията вътре в държавата. Централизирането може да помогне и за отстраняването на ефектите, които миналата година предизвика блокирането на Telegram. "Ефектите" бяха от неприятните: неволно бе отрязан достъп до банки и центрове за самолетни билети.
В Русия вече се забраняват теми и обекти, които представляват интерес, за да се овладее това, което Кремъл нарича "екстремизъм". Но разпространената наскоро новина, че властите се готвят да изключат временно интернет, като тест, е твърде съмнителна. Подобен опит според специалисти е невъзможен. Копче за изключване не съществува. Разбира се, изграждането на собствени сървъри е възможно, както и фрагментирането на нета, но тогава ощетените ще бъдат тези, които се опитват да се изолират.
Съществуват и други държави, които контролират строго потока на информация и комунистически Китай е типичен пример. Там си имат "Велика защитна стена" (Great Firewall of China), която не допуска волности от типа на Фейсбук и други подобни да преминават през държавните граници. За критиците на властта, вътре и вън от страната, също има противодействие: това е "Великото оръдие" (Great Cannon). То е предназначено да "отстрелва" нежелани сайтове, а по-точно: да пренасочва информацията в посоки, които не крият рискове.
Тезата за несвободния свят е следната: няма разлика между виртуалното и реалното. И двете трябва да отразяват едни и същи политически ценности, идеали и стандарти. При нас е по-различно: свободата на информационния поток преди всичко не трябва да служи за дезинформация, т.е. умишлена грешна или неточна информация. Такива са подправените документи и фотографии, или злонамерените слухове. Изкривяването на вярна информация също е нежелано. Интернет трябва да продължи да служи като мощен инструмент за гражданите, които се стремят да развиват социалните промени и правата на човека.