След проведения в неделя пленум на „Позитано“ 20 и излъчването на Елена Йончева за водач на евролистата, вероятно повечето социалисти си задават въпроса в заглавието.
Решението дойде да узакони близо двумесечната кампания за номинация на евродепутати, при което всичко останало важно за една партия – нейните политики, включително и проблемът с напускането на парламента остана на заден план.
Кампанията по номинациите сякаш беше проведена в името на един единствен човек – Елена Йончева, и с една цел – да бъде наложена като водач на листата.
Не по-малко важна цел беше успоредно с това да бъде елиминиран естественият водач на листата и президент на ПЕС – Сергей Станишев.
И всичко това се вършеше в условията на вътрешнопартийна опозиция, която политическите наблюдатели изчисляваха кръгло на „една трета“.
На пленума в неделя не беше постигнато абсолютно задължителното преди избори преодоляване на вътрешнопартийните различия. Обратното – това разделение се увеличи и задълбочи. Най-видимо, защото натискът да бъде номинирана Йончева на всяка цена, а Станишев ако може изобщо да не бъде номиниран, изглеждаше като самоцел.
И Сергей Станишев, и Михаил Миков в телевизионни интервюта ясно заявиха, че вместо да бъде постигнато предизборно единство, противоречията се изостриха.
И напълно нормално е и редови социалисти, и членове на тясното и широкото ръководство на партията да се запитат: „Струваше ли си“?
Струваше ли си едноличното налагане на една кандидатура от председателя, с което Нинова само затвърждава мнението, че ръководи авторитарно партията?
Струваше ли си разделителната линия „Истанбулска конвенция“ да определя политическия облик на цяла еврогрупа социалисти?
Струваше ли си непременно да бъде Йончева, след като по твърденията и на Нинова, и на Станишев „Визия за Европа“ се припокрива с манифеста на ПЕС в 95 процента? И тогава каква е драмата именно Сергей, като защитник на тези 95 процента да оглави евролистата?
Добре ли си е направила сметката Корнелия Нинова, ако е мислела, че с налагането на Йончева ще си осигури не само твърдото ядро на БСП, но и хора, които досега не са гласували за партията? И дали, ако изобщо има такива, те ще успеят да компенсират разочарованието на онези, които масово подкрепиха Станишев?
Ще излезе ли тази сметка, ако се окаже, че структурите по места, застанали зад Станишев, бойкотират изборната кампания? Защото тази обичайна „една трета“ опозиция вече нарасна видимо, според гласуването – 95 гласа за Йончева и 75 за Станишев?
Как се стигна до скандалната ситуация, при която БСП сипе обвинения срещу ГЕРБ, че готви фалшифициране на изборите, а в същото време я докара дотам да получава от своите обвинения в същото на вчерашния пленум?
Наистина ли Нинова залага на перспективата, че Елена Йончева ще продължи да води вътрешнополитическите си битки срещу легитимното управление на България от Европарламента и така ще се превърне в поредния доносник срещу страната ни и наистина ли това е ролята на един евродепутат? Или просто лидерката на БСП разпалва поредното огнище на скандали и вътрешнополитическо напрежение?
Михаил Миков отговорно и в прав текст публично заяви: „Корнелия Нинова иска да отстрани Станишев от евролистата“. За сметка на Елена Йончева.
Но не трябва да забравяме, че освен всичко друго БСП е и партия със 120-годишна история, въпреки че не би искала да си спомня за отделни периоди от нея. БСП е „тежка гемия“. Там, особено по места, много трудно преглъщат факта, че водач на листата вече е не партиец, техен кадър, а човек, външен на партията, издигнал се за съвсем кратко време.
Същото се получи с издигането н Румен Радев въпреки смазващото предимство на Мая Манолова при номинациите. Да, Радев спечели, но не заради блестящия ход на Решетников/Нинова, а заради изкусния провал с номинацията на ГЕРБ.
В телевизионно интервю Сергей Станишев припомни нещо, което всички вътре в политиката знаят – БСП изгуби парламентарните избори въпреки тласъка, получен от победата на Радев заради твърде неевропейските изказвания на Нинова /Какво ни отне демокрацията и други/.
С превръщането на тази предизборна кампания в кампанията „Йончева“, поставяйки акцента месеци наред върху избора на един човек пред значението на цяла партия, лидерката на БСП може да предизвика същия ефект. Този път в собствените си редици.
Цялото мнение вижте тук