Миналата седмица беше задействана процедура за изключването на партията на Виктор Орбан (Фидес) от семейството на Европейската народна партия. Формалният повод е билборд кампанията на унгарското правителство, която показва Жан-Клод Юнкер и Джордж Сорос един до друг и ги обвинява, задето подкрепят имиграцията и квотното разпределение на мигранти.
Причините обаче са по-дълбоки и могат да се проследят по-назад във времето. След като се завърна на власт преди повече от осем години и направи конституционни промени, водената от Орбан “Фидес” пое консервативен политически курс. Това никога не се е нравило на конюнктурата в Европейската народна партия, но ръководството се принуди да изтърпи Орбан, тъй като немалък брой от членуващите партии имаха симпатии към унгарския премиер, а и неговите консервативни позиции не бяха чак толкова скандални за южноевропейските партньори като Силвио Берлускони например. Мигрантската криза от последните няколко години обаче предизвика истинско разцепление вътре в ЕНП. Орбан се оказа говорител на солидна общност вътре в семейството, която чувстваше че съвременната ЕНП е изоставила консервативните си християнски корени. Малцина смееха да се идентифицират на глас с него, но затова пък достатъчно много мнимо му симпатизираха. Това си пролича при гласуването на т.нар. доклад Сарджентини, с който се започна наказателна процедура срещу Унгария през септември. Тогава от 199 депутати на ЕНП в залата, 57 гласуваха на страната на Орбан, 28 се въздържаха, а 114 поддържаха линията на ръководството. Това раздробяване на групата извади наяве болезнените вътрешни разногласия в ЕНП и може да обясни донякъде надеждата на Виктор Орбан да реформира семейството отвътре, с която той засега аргументира оставането си.
Дали ще се води вътрешна битка за сърцето на ЕНП или двете крила ще продължат по различни пътища, предстои да се разбере на 20 март, когато обща конференция ще гласува дали да отстрани Фидес. Кандидатът на ЕНП за председател на Европейската комисия Манфред Вебер, който до неотдавна се опитваше да балансира, вече се е обърнал изцяло срещу Орбан. Той заяви в интервю, че унгарският премиер е нарушил ценностите на ЕНП и несправедливо е атакувал председателя Юнкер. Вчера двамата се срещнаха в Будапеща, където Вебер формулира условията за помирение:
Орбан трябва да прекрати билборд кампанията, която атакува Юнкер и Сорос
Трябва да се извини официално на ЕНП
Трябва да върне университета на Сорос в Будапеща
Третото условие стъпва на популярния псевдофакт, че Орбан е прогонил университета на Сорос от Унгария. Всъщност, правителството просто застави учебното заведение да спазва същите изисквания като всички други чужди университети, каквито има много в Унгария. Всички те трябва да провеждат реална образователна дейност в страната от която произхождат. ЦЕУ на Сорос досега е бил само фиктивно регистриран в САЩ, но няма кампус там и не провежда занятия. Изискването не е необичайно и е еднакво за всички. Отворен остава въпросът защо университетът на Сорос е толкова важен проблем за ЕНП и за Вебер и как е свързан той с политическите ценности на партията.
Останалите две условия също са неизпълними по явни причини. Орбан не може да отстъпи от осемгодишния си политически курс, който му носи такава широка обществена подкрепа в страната. Вебер знае, че няма да получи и покаяние от унгарския премиер.
Исканията са неизпълними, но лидерството трябваше да ги постави, за да удовлетвори гласовития анти-Орбан полюс, който основателно се надява на числено превъзходство другата седмица. Някои от най-крайните критици на Орбан, като белгийската “Хуманистки демократичен център” се заканиха те да напуснат, ако Фидес не бъде отстранена. Ясно е, че при всеки един сценарий, ЕНП ще загуби членове и ще претърпи разцепления. Ако бъде изгонен, Орбан ще отведе със себе си 12-те депутати на Фидес, както и вероятно още трима депутати от унгарските малцинства в Румъния и Словакия. Ако италиански (партията на Берлускони), хърватски и словенски членове решат да го последват, това може да отвори видима рана в сърцето на ЕНП.
Тези загуби стават по-значими на фона на очакваното цялостно отслабване на семейството на тазгодишните избори. Немските ХДС и ХСС, френските Републиканци и испанската Народна партия, които са най-големите й членове, със сигурност изглеждат по-слаби спрямо 2014. Тези фактори няма как да убягват на Вебер и ръководството на ЕНП, които естествено биха искали да удържат първенството си в парламента и да назначат следващия председател на Комисията. Поради това, не е невъзможно на 20-ти март именно позицията “против” Орбан парадоксално да се окаже радикалната и рискованата позиция. На това се надява и унгарския премиер.