В Афганистан войната с тях не е спирала осемнадесет години. Доскоро изглеждаше немислимо да се преговаря за мир и редките опити неизменно завършваха с провал. Тези дни в столицата на Катар, САЩ разговарят с водачите им. Много бавно. Най-важното, което пречи на напредъка в отношенията, е несъгласие по фундаментален въпрос: какво е тероризъм и кой е терорист? А преговорите са необходими, защото доклади показват, че афганистанското правителство контролира 56% от афганистанската територия или 65% от населението . Талибаните контролират 15% от областите, като останалите 29% са оспорвани.
Малко история: Талибан е ислямско военно движение в Афганистан, основано от пущунските младежи сунити, които по време на съветската окупация се обучават в ислямски школи в съседен Пакистан. През 1996 г. талибаните поеха контрола над Афганистан. На жените не се позволяваше да посещават училище и им бяха отнети основни човешки права. Управляващите въведоха абсурдни забрани и правила от типа на: жени да разговарят на улица, да не се виждат глезени, да се носят само черни обувки, да не се купуват краставици от пазар и т.н. Извършиха се куп безобразия, сред които, предизвикалото възмущение в цял свят, взривяване на изрязаните в скала многовековни статуи на Буда в Бамиан през пролетта на 2001 г. Фигурите с гигантски размери са били създадени в началото на VІ в. По-малката беше висока 35 м, а голямата - 53 м.
Настоящият конфликт започна по времето на президента Буш. Коалиционна армия, водена от САЩ, нахлу в Афганистан няколко седмици след атентатите на 11 септември 2001 г. Бе ясно, че терористичните нападения са организирани и ръководени от Ал Кайда в Афганистан, под покровителството на талибанското правителство. За месеци институциите на ислямистите се разпаднаха и на тяхно място САЩ сформираха нови държавни институции, ръководени от афганистанци, които са противници на талибаните. САЩ запазиха ограничен контингент за борба и залавяне на лидерите на Ал Кайда и талибаните. Четири години отнеха на талибаните, за да се изградят като ефективна сила за борба със САЩ, както и с международните военни от над 40 държави които поддържат сигурността (сред които и нашата страна), а и с правителството на Афганистан, което те наричат марионетно. Постепенно възкресението им ги доведе до днешните дни, когато се налага да се водят преговори с тях.
Любопитен момент е възмущението на афганистанските жени, които не са включени като участник в мирните преговори. Организация, наблюдаваща правата на жените в страната, направи изявление, в което се призовава за "пълно, равно и пълноценно участие на жените" в преговорите. Афганистан е начело в списъка за насилие срещу жени, дискриминация и липса на достъп до здравни грижи. Изглежда обаче, че мъжете вярват, че борбите на афганистанските жени означават, че те още не са в състояние да преговарят с патриархалните талибани. През октомври 2017 г. САЩ станаха първата страна в света, приела Закон за жените, мира и сигурността, подписан от Тръмп. Законът беше изрично приет, за да гарантира, че САЩ ще насърчават значимото участие на жените в процесите на посредничество и преговори, насочени към предотвратяване, смекчаване или разрешаване на конфликти с насилие по целия свят. Сега сенатори призовават администрацията на Тръмп да осигури участието на афганистанските жени в мирните преговори.
Равносметката от водените разговори досега е, че талибаните са се съгласили Афганистан да не бъде използван като стартова площадка за международни атаки. Американските преговарящи са настоявали да се уточни, че Афганистан не може да се използва от "терористични" групи, но талибаните са заявили, че няма универсална дефиниция на тероризма. Това е вторачване в един термин, но официални лица, включително настоящи и бивши членове на талибаните, поясняват, че това е силно чувствителен и екзистенциален въпрос за военната организация. Тя засяга сърцевината на идеологическия разказ около нейната 18-годишна битка. Защото ако лидерите на талибаните се съгласят да бъдат определяни като шефове на терористични групи, то бойците им ще ги изоставят. Твърде деликатния характер на преговорите не предполага сключване на траен мир в кратък срок. Така че разговорът ще се проточи, съпровождан от дълбоки и вероятно емоционални разногласия.