Европа на нациите?

Националното самоопределяне и самосъзнание са изградили Европа, твърдят днешните националисти. Дали? Според мен, и не само!, през ХХ век се опитаха да я разрушат и почти успяха. Сега се опитват да разбият ЕС и Брекзит е категоричен пример за това. Тезата, че съюзът може да бъде обновен като "Европа на нациите" е куха и при разклащане дрънчи. Звук издават мечтите за един несвободен свят, чийто пример е в източна посока. Не е случайност, че на подкрепа от Кремъл се радват само европейски партии с откровена националистична ориентация. Това са партии, които настояват за някакъв друг вид интеграция в ЕС, която подозирам, че не само няма ясни очертания, но и въобще не е желана от какъвто и вид да е. То и каква интеграция с политици като Орбан, онези в Полша и тези британци, които бодро маршируват в посока обратна на сътрудничеството и солидарността? Такива, които без да мигнат провеждат пропагандни кампании с откровени лъжи.

В този контекст и на фона на опасенията предшестващи изборите през май в ЕС, бе публикувано отвореното писмо на фенския президент Макрон, който очевидно има амбицията да бъде лидер - визионер, за бъдещето на Европа. За пръв път президент на държава членка се обръща към всички граждани в ЕС.

В България предложеното в "За европейско обновление" бе ярко осветено в частта "да постави за всеки работник от Изтока до Запада и от Севера до Юга социален щит, който да му осигурява еднакво заплащане на едно и също работно място и минимална европейска заплата.". Разбираемо е нашето въодушевено одобрение като най-ниско заплатени. Но! Това е само едно от предложенията на френския президент. А и някои пропуснаха да забележат, че се предлага минимална заплата: "съобразена с всяка страна и договаряна колективно всяка година".

Но целта на писмото е друга, а имено да подчертае и предупреди европейските народи за опасността от разрушителния национализъм. Писмото започва и завършва с Брекзит като ярък и неприятен пример до какво може да доведе политиката на националсти, популисти и обикновени лъжци. Единството, а не гордата самоизолация, е гаранцията за просперитета и опазването на общите ни ценности, посочва френския президент. Нима, продължава той, отделните държави биха могли да се защитят по-успешно от агресията на големите държави, от апетита на цифровите гиганти, от икономическите и финансови кризи?... Предлага три амбициозни цели: свобода, защита и напредък.

Първото звучи странно и напомня за наистина абстрактния и довел до кръвопролития девиз от времето на Великата френска революция: "свобода, равенство, братство", но в случая става въпрос за свободата сами да избираме своите представители и правителства. Без намесата на чужди съветници и пари, както и надеждна система за киберсигурност. Макрон предлага създаването на Европейска агенция за защита на демокрацията. Агенция, която да предоставя експерти на всяка страна член, за да може тя да защити собствения си избирателен процес срещу кибератаки и манипулации.

Темата за защитата и сигурността е неделима от свободата: строгата охрана на границите я гарантира, но изправени пред проблеми като този с бежанците и интеграцията им. Макрон предлага строг контрол, но и солидарност. Еднакви правила за приемане и отказ. Трудностите, които срещат европейците в общуването и съвместния живот с някои от мюсюлманските общности, трябва да бъдат преодоляни. Неприемливо е когато, в разрез с установените демократични норми в ЕС, в тези общности се дискриминират жените, хомосексуалистите, и се поддържа антисемитизма.

Общата отбраната също е коментирана във връзка с отсъствието на ясна посока. Според Макрон е нужен един договор за отбрана и сигурност, който да определя необходимите задължения при връзка с НАТО и европейските ни съюзници: увеличение на разходите, клауза за взаимна защита, която да бъде оперативна, и общ, Европейски съвет за сигурност, към който да бъде асоциирано и Обединеното кралство за бъдещи съвместни решения.

Напредъкът, според него, също е част от свободата. Необходим е бюджет, сравним с този на САЩ, за финансиране на новостите, регулация и надзор на цифровия свят. Френският президент настоява за реформа в областта на конкуренцията: европейски преференции при стратегически производства и обществени поръчки, подобно на тези в САЩ и Китай. Посочва ролята на Европа като авангард в прогреса на човечеството. На нашият континет съществуват норми като социално осигуряване. В тази част от писмото се говори за минимална заплата, така заинтригувала нас, българите. Грижата за климата и природата също са посочени като неотложна небходимост и трябва да бъдат обект на повишено внимание, приоритетно финансиране и специални политики.

Председателите на ЕС и ЕК Туск и Юнкер веднага приветстваха "За европейско обновление" и идеите в него, но европейските лидери засега не са излезли с одобрение или контрапредложения за бъдещето на Съюза. Предстоят европейските избори и пред новите избранници ще стои трудната задача, свързана с реформите, които всички очакваме. Избори, които карат Емануел Макрон да напише думите: "Никога от Втората световна война насам Европа не е била така необходима. И така застрашена." и призовава: "Граждани на Европа, безизходицата на Брекзит е урок за всички. Да излезем от тази клопка, да дадем смисъла на наближаващите избори и на нашия проект.". С други думи, президентът на Франция ни призова: не гласувайте за националисти!