Проблемът с Кашмир

11:15, 06 мар 19 Сподели в: 25 Станислав Бояджиев Автор: Станислав Бояджиев
1

Десетилетия човечеството живее с мисълта за надвиснал ядрен Армагедон, но когато между две държави притежаващи такова оръжие избухне военен конфликт, сетивата се изострят. Тревогите ни, свързани със САЩ, Русия, КНДР и ислямския Иран, отстъпват на заден план, когато традиционно лошите отношения между Пакистан и Индия ескалират. Сега спусъкът, който може да бъде дръпнат, е географската област Кашмир, бивше княжество в Хималаите. Не бива да забравяме, че Пакистан е убежище на воюващите от години талибани, а те мразят хиндуистите толкова, колкото и всички, които не са като тях. Гневното отделяне на Пакистан от бившата британска колония Индия през 1947 г. затвърди убеждението, че двете държави няма да познаят стабилен мир и ще пропуснат да се присъединят към бързия просперитет на други азиатски държави, стимулирани от конкуренцията със Запада. Прибързаното обвинение към империалистическото наследство от британците в случая няма да е коректно.

Независимостта на Индия от британската корона през 1947 г. е белязана от отделянето на Пакистан, което е дело на индийски и пакистански политици. Мюсюлманският Пакистан все пак не успя да привлече близо 1/3 единоверци, които останаха във федерална Индия. Разнообразните конфликти между двете държави са още от рождението им в средата на миналия век и дотук са довели до, четири конвенционални войни. Прилича на семеен скандал, защото преди раздялата, днешните пакистанци и индийци са живели поне хилядолетие като едно общество, макар и в стотици по-малки държави. Твърди се, че британците напускат Индия, състояща се по това време от 565 държави. Обединението се дължи на индийски лидери и се свързва най-вече с името на Сардар Валабхай Пател.

От 1947 г. насам само една от четирите войни между Пакистан и Индия не е била за Кашмир. И двете страни твърдят, че областта е собственост на техните предци, и двете страни твърдят, че е тяхно наследство. Индийската част има население от десет милиона, а пакистанската - наполовина. Интересното е, че и Китай има претенции към някога суверенното хималайско княжество. Китайците притежават една част на изток, която е населена от няколко хиляди будисти.

Пекин е в неудобното положение на съсед, който се опитва да поддържа добри отношения и с двете държави. Още повече, че те са му нужни като алтернативни партньори, предвид търговската война със САЩ. Миналата година министър-председателят на Индия, Нарендра Моди, направи две посещения в Китай, а пакистанският Имран Хан, възпитаник на Оксфорд и прочут съзтезател по крикет, бе посрещнат през ноември миналата година от Си Дзинпин в Пекин. Тази година обаче китайската страна трябва да направи нещо, което да удържи стабилността в Южна Азия. Посланието е ясно - сдържаност! Имран Хан направи първата стъпка като върна пленен пилот на свален в Пакистан изтребител.

Фитилът на последния конфликт бе подпален от атентатор самоубиец, който успя да отнесе заедно със себе си в отвъдното, по различни сведения над десет, индийски войници. Така последното от редовните терористични нападения прерасна в истинска война в небето и на земята. Ожесточението е в контекста на предстоящи общи избори в Индия, в които Нарендра Моди и неговата голяма и дясна Индийска народна партия (BJP) се стремят да запазят властта си. Впрочем това е най-голямата партия изобщо в света - 110 милиона члена към 2015 г. Вляво от центъра е старата Индийски национален конгрес (INC), основана през 1885 г. и прочула се особено по време на лидерството на Махатма Ганди след 1920 г. Сега изглежда, че представителите на BJP ще заложат на национализма и хиндуизма. Ще посочат индийските мюсюлмани като "пета колона" и ще се опитат да ги принудят да се преместят в Пакистан. Опасенията за крайни действия идват от факта, че Индия първа реагира и нанесе въздушен удар като отговор на терористичния акт на самоубиеца-фанатик. Това бе първата голяма употреба на сила по въздух срещу Пакистан от 1971 г. насам. Оттам също заплашват с подходящ отговор, а и свалиха изтребител. Така възможността за ескалация на нестабилната обстановка между двете ядрено въоръжени страни стана вероятна. Печеливша, на фона на разгарящия се националистичен пламък в Индия, засега се оказва единствено BJP.

 

Илюстрация: 1944 година, Махатма Ганди, водач на Индийския национален конгрес, и Мохамед Али Джина, водач на Мюсюлманската лига, преди окончателната раздяла 1947 година.

Сподели в:

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Най-нови Най-четени Най-коментирани