Орбан – враг номер едно на демократичната селищна система

10:14, 05 мар 19 Сподели в: 25 Димитър Петров Автор: Димитър Петров
1

Демократи за силна България разпространи позиция, в която призовава Европейската народна партия да изключи от редиците си партия ФИДЕС на унгарския премиер Виктор Орбан. Мотивите на ДСБ са, че според тях унгарският лидер "действа в шокиращо противоречие" с християндемократическите ценности на ЕНП.

 

Това действие на ДСБ е тежък политически гаф, който има няколко измерения:

 

Първо, призивът към ЕНП да изключи една партия няколко месеца преди изборите за Европейски парламент е проява на изключителна политическа безотговорност. В настоящия европарламент Унгария има 21 депутати, 12 от които са в парламентарната фракция на ЕНП. Ако ФИДЕС бъде изключена, нейните представители най-вероятно ще се пренасочат към фракцията на Европейските консерватори и реформисти, което няма да превърне ЕКР във водеща европейска политическа сила, но може да постави под съмнение изборната победа на ЕНП в края на май. Тук даже не разглеждаме сценарий, при който подобна разправа с „врага с партиен билет” може да повлече крак и други партии, членуващи в ЕНП, да напуснат най-голямото европейско политическо семейство. И ако все пак ЕНП спечели, това ще се дължи най-вече на лошата кондиция на техния основен конкурент – Партията на европейските социалисти. В случая лекомислието на ръководството на ДСБ (и евентуално на мнозинството в ЕНП, ако се окажат толкова гламави, че да се самозастрелят в крака, изключвайки ФИДЕС) е направо стряскащо.

 

Второ, ДСБ проявява фрапиращо късогледство по отношение на обществените настроения в България. Мнозина от българските граждани (или поне от тези, които по-сериозно следят европейската политика) симпатизират на Виктор Орбан. За тях той е малкият голям лидер на държава, съпоставима с нашата, който има кураж да се опълчи на „големите” в Европа. Нещо като Давид срещу Голиат. „Нашето момче”, което защитава националния суверенитет и националните интереси на страната си, рискувайки да си навлече гнева на „силните на деня”.

 

Трето, ДСБ рискува да загуби дори и малцината останали осъзнато десни свои поддръжници. Въпреки левия завой през последните две години, ДСБ все още има подкрепата и на хора, твърдо и категорично стоящи в десния политически спектър. Тези избиратели досега преглъщаха всички отстъпки спрямо левичарските щения на „Да, България” и „Зелените” – отчасти и по неволя, защото не виждат за коя друга политическа сила да дадат своя вот. След тази болшевишка изцепка обаче дали и за тях чашата на търпението вече не прелива?

 

Четвърто, тази позиция минира евентуалното привличане на СДС към коалицията „Демократична България”. СДС е доста близо до Орбан по не един и два въпроса и този призив със сигурност ще ги отблъсне. За пореден път, в името на добрите отношения с „Да, България”, се торпилира възможността ДСБ и СДС да се явят заедно на избори. За крещящата необходимост от такъв съюз съм писал неведнъж.

 

И последно, но не по важност: моралните измерения на този акт в никакъв случай не бива да бъдат подценявани. Преди падането на Берлинската стена, Виктор Орбан като студентски лидер е призовавал за изтеглянето на съветските окупационни войски от Унгария. В момент, в който това е можело да му донесе огромни неприятности. Колцина от искащите изключването му от ЕНП могат да се похвалят с подобна смелост? И не е ли лицемерно той да бъде обвиняван в прокарване на интересите на Кремъл, чрез повтаряне на „опорните точки” именно на онези, които не се свенят да се договарят с Владимир Путин за „Северен поток 2”?

 

След като Стефан Тафров обяви, че ако бъде избран за евродепутат, няма да се присъедини към ЕНП, ДСБ получи уникален шанс се възползва от инфантилизма на „Да, България” и да наложи своя фаворит Светослав Малинов за водач на общата листа. С тази позиция обаче шансът бе проигран, а ДСБ се заяви като достойна конкуренция на „Да, България” по отношение на политическа неадекватност. Жалко...

 

И ако все пак може да се посочат някакви позитиви на това действие, те могат да се търсят най-вече в проявата на лоялност към доминиращото крило в ЕНП. Само че Манфред Вебер и Жан-Клод Юнкер няма как да донесат български гласове за ДСБ/”Демократична България” през май.

 

Тази позиция на практика доведе до идеологическата кончина на ДСБ. До неотдавна дясната партия, която бе окончателно обезличена и идейно асимилирана от „Да, България”.

 

Сподели в:

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Най-нови Най-четени Най-коментирани