Енергийните проекти или силата на оръжието гарантират мира?

11:04, 04 мар 19 Сподели в: 25 Станислав Бояджиев Автор: Станислав Бояджиев
1

За съжаление нито едно от двете. Примерите са многобройни и няма нужда да си припомняме победата на дребничкия израилтянин Давид над огромния филистимец Голиат, за да се убедим, че гаранциите са трудно постижими в един нестабилен свят. Все пак хубаво е да се отбележи, че Давид побеждава Голиат с помощта на прашка. Така че най-добре е да си въоръжен. В нашия случай най-сигурната гаранция за мир е НАТО. Вън от всякакво съмнение и колебание! Бдителни читатели биха репликирали, че съществува международно право, но ето какво казва президентът на Русия В.В.Путин: "Никой не може да смята, че международното право е като каменна стена, която ще го защитава.". С подобни откровения и конкретни действия нивото на несигурността в световната политика се покачи многократно през последното десетилетие.

 

Посещението на руския премиер Дмитрий Медведев е добър повод да припомним на нашите политици, че газовите трасета не помогнаха на Украйна да запази мира и териториалната си цялост. Не е за изключване вероятността "Турски поток" също да се окаже без значение за отношенията между Турция и Русия в предизвикателствата на ситуацията в Сирия. Десетилетието, което дели България от зимата на 2008/2009 г. не е толкова назад в историята, още повече, че управляващите в Руската федерация бяха същите. Тогава зависимостта ни от руския газ се оказа крайно притеснителна. Доставките бяха спрени, без въобще да се обърне внимание на сключения договор и нашите нужди. 73 предприятия спряха работа, 153 завода минаха на ограничителен режим и  87 училища бяха затворени. Топлата вода в някои квартали бе ограничена. Изглежда бяхме твърде малоценни в очите на същия този Медведев (по това време президент на РФ), който посрещаме.

 

Несъмнено в газовия сектор на икономиката ни правилата за свободно договаряне, частни интереси и т.н. са от второстепенено значение и най-голяма е ролята на геополитиката, както и на правителствата на страните, които се договарят. Видно е желанието на Русия да запази влиянието си тук и газта е един от инструментите за натиск. Монополистът Газпром е доказало се оръжие във вътрешната и външна руска политика и несигурността в отношенията с него е до голяма степен предвидима.

 

В тази връзка САЩ предупреждават и настояват да не се изграждат "Северен поток 2" и "Турски поток". Посочват рисковете във факта, че и двата проекта са политически мотивирани и целят заобикалянето на Украйна. По такъв начин Кремъл би искал да подкопае икономическата и политическата стабилност на голямата европейска, славянска и асоциирана в ЕС държава, но и още по-неприятното за нас - вътрешното единство на Европейския съюз, както и на НАТО. Последната изява на Румен Радев на срещата Б9 в Кошице бе категорично потвърждение на опасенията. Дори изтърва съвет към нашето правителство: "да материализира визитата на руския премиер Дмитрий Медведев в България, а не да ставаме заложник на чужди интереси"? Нима ни е чужд интереса на ЕС за единен вътрешен интегриран пазар на газ, с разнообразяване на източниците за доставка? Нима трябва тук да се засилва зависимостта от руския газ, вместо да отстлабва? Със сигурност се засилва друго: впечатлението, че именно Радев работи за интересите на Русия, вместо за тези на България. Особено ако припомним как веднага след встъпването си в длъжност настояваше за отмяна на санкциите към Москва.

 

От нашето правителство очакваме стъпки към либерализация на газовия сектор, сигурни доставки, ускоряване на стари и предлагане на нови проекти за разнообразни източници, както и ясна политика ориентирана към приоритетите, приети в Европейския съвет. Нужно е добро познаване на мотивите и действията на останалите в този важен сектор на икономиката. Големите проекти предполагат повишено внимание не само от тези, които сключват договори, но и внимание от структури като Европол и националните разузнавателни служби. Внимание не към трасетата на тръбите и цената на доставяния газ, а към нерагламентираното влияние на Газпром, а оттам и на Кремъл в страните от ЕС.

 

Сподели в:

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Най-нови Най-четени Най-коментирани