„Не сме „троянски кон“ на Русия в НАТО“, заяви българският министър-председател Бойко Борисов за пореден път през последните години, в случая на съвместна пресконференция с генералния секретар на Алианса Йенс Столтенберг. Едва ли някой би оспорил това твърдение. Разбира се, че не сме. Ако си припомним легендата за Троянската война, конят е бил измамата, с която гърците са си послужили, за да влязат в Троя и да отворят портите на иначе непревземаемия град. Измамата е дала резултат.
В случая с България обаче измама няма, затова и няма как да бъдем троянски кон. Съмнителен съюзник – да. Рисков фактор – да. Но троянски кон - не. Защото за никого не е тайна, че в България оперират партии с немалък електорален потенциал, които неведнъж са доказвали, че биха поставили интереса на Кремъл пред този на НАТО или Европейския съюз, а защо не и на България. В управляващата коалиция оперира партия Атака, чийто лидер Волен Сидеров използва националния празник трети март, за да обвини НАТО или поне членките му в подкрепа за Османската империя преди Освобождението на България.
Най-голямата опозиционна партия – БСП е с най-малкото съмнителна евроатлантическа принадлежност. Достатъчно е да си спомним, че именно тази формация, макар и с друго ръководство, провеждаше митинги против присъединяването на България към НАТО, а бивши и настоящи депутати от партията недвусмислено са заставали на позицията на Русия относно анексирането на Крим.
Неотдавна Веселин Марешки, председател на друга парламентарно представена партия – Воля, предложи референдум за излизане на България от НАТО. Едва ли можем да открием „троянска“ хитрост в този недвусмислен акт.
Извън парламента има поне две формации с електорална значимост, които не крият пристрастията си към Москва, в лицето на АБВ и Възраждане. Последните използваха медийното внимание по време на националния ни празник, за да развяват знаме на сепаратиската Донецка народна република.
И най-накрая, но в никакъв случай последен по значимост, остава българският държавен глава. Румен Радев, определян по време на президентската кампания като натовски генерал и първоначално заемал сравнително неутрални позиции по отношение на външната политика, рязко смени тона през последните няколко месеца. Радев обвини Украйна за кризата в Керченския пролив, когато руски военни арестуваха украински моряци. Радев изненада всички, обявявайки се против Преспанския договор и смяната на името на Северна Македония, което отвори вратите на НАТО за западната ни съседка. Радев използва срещата Б9 на страните от Алианса, провела се в словашкия град Кошице, за да промотира българо-руски енергийни проекти и заяви, че очаква българското правителство да „материализира“ визитата на руския премиер Дмитрий Медведев в България.
За какъв троянски кон можем да говорим, след като само изброените дотук политически субекти представляват една значителна част от българската политическа класа и тя, за разлика от водените от Одисей войници, не крият намеренията си? Същевременно според проучване на „Алфа рисърч“ от 2018 г. 56% от българите имат положително отношение към Русия, докато 44% от хората у нас са положителни към НАТО.
В най-добрия случай България е съюзник, за който останалите държави в Алианса винаги трябва да имат едно на ум. И това ще продължава да бъде така, поне докато не бъде отбелязан спад в одобрението на откровено проруските и антиНАТО политически проекти у нас. Този процес преминава през ясното осъзнаване на избора и отговорностите, които е поела страната ни, присъединявайки се към Алианса.