На 21 февруари се навършиха 171 години от публикацията на тънката книжка "Манифест на комунистическата партия". Авторите са двама, но за основен се счита Карл Маркс. Освен теоретичните разсъждения и поетичния "бродещ призрак на комунизма", на страниците му последователи ще откриват и следват конкретни препоръки за нова организация на производство и обществени отношения. Сред тях са прочутите имена на Ленин, Сталин, Мао, по-съвременните Кастро, Пол Пот, Чавес, Мадуро, нашенските Димитров, Червенков, Живков. Приживе фантазията на Маркс е стигала до отмирането на капитализма, както той нарича условията в които се развива съвременната цивилизация, и старта на строителство на новия обществен строй - комунизма. Така е виждал новото в руините на, разнебитената по онова време от революции, Европа. Маркс е водил живот на богаташ. Имал е прислуга, през ваканциите е ходел на море, а децата му са посещавали частни уроци. Написал е книги и си е задавал си е въпроси. Един от тях е справедливо ли е разпределението на богатството? Може би не. Маркс е бил убеден привърженик на отрицателния отговор и в Манифеста засяга не само разпределението, но и създаването му. В резултат на неговите виждания милиони хора живяха и живеят в "справедлива" мизерия и с отнета свобода. Цитатът от Манифеста: "Пролетарии от всички страни, съединявайте се" се превръща в лозунг за никнещите по цял свят комунистически партии.
Е, не се съединиха, но партиите на пролетариите се превърнаха в тоталитарни и нещастията, очаквани от по-разумната част на човечеството, веднага сполетяха държавите, в които бе заграбена, предимно с насилие, властта. Превърнаха в пустиня огромни територии от планетата и то не само в икономически план, но и на ментално ниво за поколения напред. Пораженията са видими и тук, макар и днес да живеем в държава категорично отхвърлила комунистическата идеология. Твърде лесно е да се оправдае определеното по-горе "очаквано от разумните" със записанато от брадатия теоретик някъде към десета страница: "Обвиняват ни, че ако някога дойдем на власт, ще настъпи всеобща леност". Видно е, че запознатите с текста още преди публикуването му се оказаха прави, защото хората в комунистическите страни не работеха с ентусиазъм за проповядваното абстрактно равенство, държава или светло бъдеще, а конкретно за издръжката си, за децата си, и за увеличаване на частната, макар и ограничена със закони, собственост. Последното бе цел за унищожавене от комунистите и Маркс е записал: "Премахване правото на наследство". Икономическата инициатива, средствата за труд, търговията бяха отнети от хората в полза на партиите-държави.
"Идеите на Маркс не остават теоретични", припомни в края на миналата година германският президент Франк-Валтер Щайнмайер, при посещението си в Китай и добави: "Ние, германците, не можем да говорим за Маркс, без да мислим и за опустошението, което се случи в негово име в Източна Германия и Европа - депресиращото време на Желязната завеса." И продължи: "През това време марксизмът беше всичко и индивидът не се броеше за нищо, семействата бяха разкъсани, съседите се изправиха един срещу друг, хората бяха затворени зад стени, а тези, които се опитваха да избягат, бяха убивани". Изненадващ контрапункт е гледната точка на Джереми Корбин, лидер на лейбъристите във Великобритания, за когото "философията около Маркс е очарователна". Този човек има амбицията да стане следващия министър-председател в кралството.
Интересна е ситуацията с Карл Маркс и в най-голямата държава, управлявана от комунистическа партия - Китай. "Лидерът" е анимация от седем епизода, която представя автора на Манифеста млад, висок, с изразена челюстна линия, леки кафяви къдрици и сини очи. Той е гладко избръснат и говорещ китайски език - визия далеч от типичния образ на немския философ, стар и с гъста бяла брада. Идеален персонаж, който информира младите китайци, че Маркс е не само велик мислител, както са учили в учебниците, но и според споделеното от г-н Юнцин (редактор на филма): "усърден, романтичен и непокорен тийнейджър". В по-сериозен план, в икономиката на Китай е очевидно отсъствието на идеите за "романтика". Още по-сериозното е, че властите в Пекин и на други места започнаха репресии срещу студентските марксистки организации. Учащи от университетите в Пекин и Ренмин са били задържани през последните шест месеца, след като организираха подкрепа за стачни работници във фабрика в Шенжен.
На теория марксизмът е идеологическата основа на режима на Китайската комунистическа партия. На практика обаче, докато марксизмът се използва като инструмент на партийното управление, неговите принципи не са. Китайският президент Си Дзинпин, вдъхна нов живот на идеологическата пропаганда, за да оправдае нарастващото преразпределение в държавата и обществото. "Мисълта на Си Дзинпин" е представена от партията като "марксизма на съвременен Китай". Въпреки силните послания на Си за значението на марксизма за настоящето и бъдещето на Китай, разривът между реториката на марксизма и реалността в Китай никога не е бил по-ясен. Но китайската компартия е вездесъща във всеки аспект на китайското общество и е свободна да тълкува и използва марксизма в зависимост от обстоятелствата. Нейно е изключителното право за избира на идеология и тълкуването и в страната.
Последните новини, обиколили света, свързани с името на Карл Маркс са от гробището за много богати в северен Лондон, в което самият той е погребан. Плочата с надпис (взета от оригиналния надгробен камък на Маркс от 1883 г. и включена през 1954 г. в паметник, край асфалтираната алея отделяща парцелите) бе изпотрошена с чук от неизвестен, в повечето случаи наричан "вандал". Недоброжелател би отбелязал, че е спорно кой е по-голям вандал, а предположението, че е някой брекзитър, недоволен от автора на призива "да се съединяваме" остава без коментар. Със сигурност ако полицията се ангажира с издирването на "вандала", то трябва да се фокусира към ниските на ръст, тъй като чукът не е достигнал лицето на Маркс. Продължението на акцията в следващите дни бе по-конкретно. С червена боя върху паметника бяха изписани думите: "Доктрина на омразата", "Архитект на геноцида" и "Мемориал на болшевишкия Холокост". Бе уточнена и вероятната цифра на милионите загинали в името на твореца на комунистическата идеология. Някой много критичен към Маркс и към тази част от световната историята се е погрижил да покаже отношението си по този начин. След толкова години?
Изглежда Фридрих Енгелс, негов сподвижник и основен спонсор, се оказа правдив пророк в надгробното си слово през 1883 г., в което казва: "Неговото име ще пребъде през вековете, както и неговите трудове". Можем само да репликираме, че и името на Херострат, подпалил едно от седемте чудеса на света - храма на Артемида в Ефес, отеква във вековете до днес. И славата му е на човек, който разрушава създаденото от другите.