Първо, съболезнования към семейството на Валери Дъбов, към приятелите му и към гражданите на Кюстендил. Внезапната смърт е трагедия за всички, не само за онзи, комуто се е случила.
Второ. В самото начало декларирам, че няма да разсъждавам над случката, участниците в нея, какво е довело до клането, етническо ли е или пиянско; няма да обсъждам работата на жандармерията в циганските квартали нито дали „националистите ще запалят държавата“, както предупреждава Цветелин Кънчев.
Ще се запитам само (и то не за първи път) как човекът – този интелигентен архитект на нашата забележителна цивилизация – реагира на дефектите в нея и се мъчи да ги поправи. Защото в ситуации като кюстендилската, пък и в много други – най-разнообразни, регионални, национални и глобални – интелигентният архитект хвърля всичките си сили да замаже следствията, без изобщо да се интересува от причините. Все едно, ако под автомобила ми тече масло, аз непрестанно да бърша с парцал улицата, вместо да надникна какво става под капака.
И трето. Имам ли право да изразя мнение по тези въпроси, при положение че не съм полицай, съдия или убиец? Ей, така – съвсем любителско мнение. Защото на два-три пъти бях обвинен с либерална ярост, че се изказвам за неща, от които „не разбирам“. Дори ме попитаха от какво разбирам…
Разбирам от текстове, от литература, от медийна комуникация и мъничко от богословие. Затова имам блог, а не автосервиз или кафене. Затова понякога пиша по теми, от които се интересуват лаиците и вярват, че имат право да ги коментират – защото разбирам от текстове и медии, от това „разбирам“.
А, да, щях да забравя – разбирам и от още нещо: от огнестрелни оръжия, притежавам такива и мога да си служа с тях. Важно е да кажа това с оглед на по-нататъшното изложение.
И така, като се извинявам за тази прелюдия, която има своите дълбоки основания в реалността, продължавам нататък. В един телевизионен репортаж от протестите в Кюстендил млад и интелигентен мъж каза:
„Искам да се запише в Наказателния кодекс и
да бъде забранено носенето на хладно оръжие“.
Носенето на огнестрелно да остане ли? Шегувам се. Господинът със сигурност ще се обяви и против притежаването и носенето на огнестрелно оръжие, както за това се карат по цял свят и най-вече демократите и републиканците в Съединените щати. Този спор не е граница между консерватизъм и нещо друго, а между здрав разум, елементарна интелигентност и нещо друго. Причината за сакатлъците е в притежателя, а не в притежаваната вещ. Някой изверг може да извърши нечувани зверства с таблет, кафеварка или плюшено мече.
Господинът иска да забрани носенето на хладно оръжие, имайки предвид, че причина за трагедията в Кюстендил беше намушкване с нож. Ето защо ножовете трябва да се забранят.
В Нови Искър пък стана четворно убийство с брадва. Да се забранят брадвите!
Тъй наречената „война по пътищата“ (много смешен термин, но какво да правиш!) взима десетки жертви. Да се забранят автомобилите! Или пък да се забранят пътищата?...
Ако убийството стане в дискотека, да се забранят ли дискотеките? Ами ако стане в парк? На детска площадка?
Но какво се чудим, като на няколко пъти, когато се установи насилие в семейството, много светли умове се оказват съвсем близо до идеята да се забрани семейството. Недейте да пухтите – принципът е един и същи. Това е също като аспирин, който се бори със симптомите, но не и с причинителя на заболяването.
Причината за всяко зло е единствено в човека. Той или върши съзнателно зло, защото е избрал да застане на тази страна, или пък върши зло, мислейки, че е добро (или че поне не е зло), от простотия, от лошо образование и от лошо възпитание. Понякога човек върши зло, защото така е „модерно“, защото „тарикатите“ правят така, но този случай попада в категорията „от простотия“. Най-сетне човек може да върши зло и от егоизъм. Ако се интересуваш единствено от себе си, ако мислиш, че няма нищо по-важно от твоето удобство и твоя личен интерес, ако за теб другият човек не означава нищо, то нищо не означава и неговото страдание. То си е зло за него, но не и за теб, теб това зло не те интересува, защото не те засяга. Или поне така си мислиш.
Към оправянето именно на тези злини трябва да са насочени усилията на обществото в лицето на неговата образователна, социална и правораздавателна система, а не към забраната на ножове, брадви и мотики.
Безспорно, лесно е да се говорят всички тези неща, особено от хора, които не ги разбират съвсем добре, но може ли да се предприеме нещо конкретно. Може. Могат да се предприемат краткосрочни и дългосрочни мерки. Краткосрочните са аспиринът, дългосрочните – антибиотикът.
Сред краткосрочните мерки е осигуряването на ефективна и решителна полиция и жандармерия, която уважава човешките права, но не трепери пред тях и не се отчита за всеки ритник в задника на уличен хулиган. Как се постига това? С „буква“, но и с „дух“. Щом ни е забранено да се саморазправяме в своя защита, редно е да е осигурен някой, който да се разправя вместо нас.
Друга краткосрочна мярка е гарантирането на възможността да се защитиш със законното си оръжие. Нека законното оръжие се придобива трудно, нека се придобива чрез изкуствено утежнени процедури, нека се придобива след покриване на строги критерии, ако щете даже и тест за интелигентност, но да може да го придобие всеки, който отговори на изискванията и което е по-важно – да може да защитава себе си, семейството си и дома си с него. Ограничаването на законното оръжие нарушава баланса между престъпниците и добрите граждани, защото престъпниците така или иначе действат с незаконно оръжие. Всеки акт на ограничаване на законните оръжия разоръжава гражданите и въоръжава престъпниците, прави работата на полицията по-трудна. Не знам защо някои хора продължават да не го разбират или пък отказват да го разберат. Фактът, че хората са въоръжени, сам по себе си променя картината на престъпността. Никоя ядрена държава след 1945 не е използвала атомни бомби срещу друга държава, но мирът е траен, нали?
Дългосрочните мерки се изразяват единствено в упорито провеждане на комплексна политика, насочена към качеството на следващите поколения: строго възпитание в истински ценности, в прилагането на проверена от времето морална система, безкомпромисно (задължително!) образование, защото отговорният избор е информираният избор. Нови програми по история и литература. Въвеждане на елементарна политология. Философия, морал и естетика. Тясно профилирано професионално образование, но без компромис в хуманитарните дисциплини. Всеки е длъжен да е грамотен. Всеки е длъжен да познава базисен пакет от литературни произведения, защото това е форма на общуване на базата на универсални идеи. Всеки е длъжен да познава историята на държавата си, нейното място сред другите държави и борбите за власт вътре в нея. Строгост и взискателност. Фигурата на преподавателя да е издигната почти в култ. Родителите да работят за авторитета на учителите, но и учителите да работят за авторитета на родителите. Солидарност и взаимопомощ. Отговорност. Загриженост...
Може да се изрежда и още, но не е нужно. Всеки знае как трябва да изглежда добрата педагогическа система и кои са решаващите действащи лица в нея. Всеки знае колко важна е тя при създаването на възрастната личност. Тогава? Какво ни спира? Спира ни това, че все по-често бъркаме усилието с насилие. Да научиш стихотворение наизуст е усилие, а не насилие. Да се държиш добре с другите хора е усилие, а не насилие. Да спазваш обществените норми, вместо да тичаш след блудните си страсти, е усилие, а не насилие. На този свят плодовете се раждат с усилие. Фатално е да се мисли, че човек се ражда добър. У всеки човек още от раждането има смесени и добро, и зло. И не само са смесени, но и така добре разджуркани, че често е трудно да кажеш една постъпка добра ли е или зла, по намерението ли да я съдиш или по резултата. Затова доброто винаги изисква усилие. Злото се случва по-лесно, защото е по-забавно. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен, каквито и усилия да ни коства това.