В края на миналата седмица промените в Изборния кодекс, свързани с преференциите, нажежиха страстите до краен предел. Заговори се за нови коалиции и договорки, за ограничаване на свободата на гражданите да подреждат сами листите на партиите. Малцина, главно от средите на традиционните десни, протестираха пред Парламента. А вчера Корнелия Нинова обяви, че изтегля БСП от Народното събрание.
Без да сме гадатели, с почти 100%-ова сигурност можем да кажем, че президентът Румен Радев ще види в новите изменения пореден шанс да даде вето и да отправи тежки заключения за политическата система и управляващите. Парадоксалното обаче е, че евентуално президентско вето ще бъде преодоляно твърде лесно, тъй като… издигналата Радев БСП абдикира от парламентарните банки.
И ето тук непредубеденият наблюдател трябва да усети, че нещо не е наред. Целият наратив за ограничаване на избирателните свободи се среща в айсберга на парламентарното поведение на левицата.
И така - какво не е наред? Какво не ни казват, когато всички спорят за преференциалното гласуване?
Тъжната истина е, че на теория то е добро, но практиката създава един куп проблематични ситуации, в които именно принципите за свободен избор и максимални възможности за гласоподавателите ерозират. Случва се като с обществените поръчки. Те принципно са добър начин за прозрачност при разходване на средства в държавния сектор. В същото време ЗОП е трудно приложим при специфични производства или ако дадено предприятие иска да получи най-добрият продукт/услуга на пазара, а контрагентите са ограничен кръг.
Но да се върнем на преференциите. Три основни бъга в системата поставят принципния въпрос дали има смисъл от пренареждането на листите, а оттам - дали наистина промените в новия избирателен кодекс всъщност не са полезни.
ПЪРВИ БЪГ - ЛЮБИМЕЦ 15
Последните си седмици в Европейския парламент отбелязва българският евродепутат Момчил Неков. Независимо от дейността си през последния мандат, той стана известен у нас главно като “Любимец 15”. Причината - номерът в бюлетината на БСП съвпадаше с номера на Неков в листата. Объркването сред електората на столетницата направи така, че масово отбелязалите номер 15 навсякъде в бюлетината (реално над 34 000 души) пратиха по резултат Неков преди лидера на ПЕС Сергей Станишев в Брюксел.
Феноменът продължи да се повтаря във времето и в други вотове. През 2015-а година групата съветници на ДПС в Кърджали бе парализирана от преференциите, изтикали на преден план лица, на които на практика партията не е залагала. Областният съвет на ДПС бе излязъл с решение преди вота избраните с преференции да се съобразят не с тях, а с партийната подредба. Въпреки това 10 от 24 съветници отказаха да се подчинят на ангажимента си към партията.
Тази ситуация показа, че всъщност “резервната скамейка” на партиите е къса. В желанието си да участват с пълни листи на възможно най-много места, политическите централи често вкарват на задните позиции хора, които не познават или на които не могат да се доверят изцяло. Там са изтикани младежките структури, граждански квоти, сътрудници, понякога - дори PR-и и секретарки.
Преференциите или грешки от типа на “15/15” понякога водят до това партиите наистина да не могат да понесат отговорност какви хора предлагат. А това води и до напрежение между преференциално избраните и лидерите, които са ги издигнали - лош старт за кариера в държавното управление. Откъдето и да го погледнеш.
ВТОРИ БЪГ - ДЪРВЕНО ЖЕЛЯЗО
Много избиратели, журналисти, популисти, представители на малки партии и политикани “на маса” привиждат в преференциалното гласуване елемент на мажоритарност. А тя, мажоритарността, е лелеяна от всички с мнение за изборите, футбола, жените и Вселената.
Нека сме честни - познавате ли всички народни представители? Можете ли добре да кажете кой от тях си върши работата добре и кой - не? Следите ли работата им ежедневно? Можете ли веднага да кажете кои депутати представляват избирателния ви район? Знаете ли кои са всички български евродепутати? Имате ли представа какво са постигнали те през последния си мандат? Знаете ли кой е районният ви кмет и кои са неговите заместници? Знаете ли кой е кметът на селото, в което е вилата ви? Знаете ли какво е направил за облагородяването на общината в последния си мандат? Четете ли политическите програми на всички партии и кандидати преди избори? Сравнявате ли политиките им, листите им, жизненият опит и постиженията на кандидатите в тях?
Ако на повечето въпроси отговорът е “НЕ” - честито, вие сте от 90% от българските избиратели. И поради това мажоритарността и преференциите са като зареден пистолет, който се дава на дете. А и нека помислим логично - партиите са като банките. В тях трябва да има доверие. Когато гласуваш за партия - доверяваш се на нейната листа, тъй като не можеш сам/а да подредиш всички кандидати за институцията, в която трябва да влязат.
Да, когато гласуваме за кмет, освен партийната принадлежност сигурно натежават и личните качества на кандидата. Но така ли е с листата?
А забравихме ли другия подобен експеримент през 2009-а? Тогава гласувахме по смесена система и от 240 депутата 209 бяха избрани пропорционално, а 31 - по мажоритарна система. Резултатът - от “мажоритарните” 31 места 26 бяха за ГЕРБ, а 5 - за ДПС.
С други думи - каквото и да ви говорят - преференциите в листите не са мажоритарен елемент. Това е просто “дървено желязо”. И ако партията е силна, отново нейните кандидати ще са в добра позиция.
ТРЕТИ БЪГ - ТЕХНОЛОГИЯ НА ВОТА
Стигаме и до най-сериозният проблем в преференциалното гласуване. През годините у нас то се превърна в манна небесна за всички, които разчитат на купения или контролиран вот. Как става това?
Представете си, че живеете в малък град, където местен бизнесмен дава 60% от работните места. Неговият син решава да стане общински съветник - така може да пази интересите на фамилията, да гради политическа кариера или (в най-чистия случай) - да работи за повишаване на жизнения стандарт на съгражданите си.
И така синът влиза под номер 12 в листата на някоя от партиите. Без значение коя. Всички в града правят предизборна кампания, а бащата-бизнесмен просто споделя на работниците си за кого трябва да гласуват като специално отбележат преференцията. Прави се с директни заплахи (или гласувате за него, или оставате без работа) или деликатно (само синът ми може да осигури бъдеще за града и семействата ви).
И тъй като бизнесменът държи 60% от работните места - на практика той отговаря за заплатите във всяко семейство в града. Така, на изборите, синът му получава зашеметяващ дял от преференциите и измества дори водача на листата и сигурен кандидат за шеф на Общинския съвет.
Има и втори начин, по който преференциите се използват за контролиране на вота.
Партия Х в големия град Y е регистрирала листа с 30 кандидата за общински съветници. Политическата формация очаква дарения и подпомагане в организацията за гласуване от трима местни олигарси. Вероятно - срещу договорки. За да е ясно обаче дали всеки един от тях е изпълнил своята част от уговорката - трябва някак да се проследи как е гласувано по секции.
Затова в едната секция всички, контролирани от Олигарх 1, при гласуване трябва да отбележат като преференция точно определен номер от задните в листата. С други думи - ако партия Х очаква от 30 души листа да вземе 15 места, то там, където Олигарх 1 е силен, трябва да се отбелязва преференция с номер 19. По подобен начин се действа с Олигарх 2 и Олигарх 3, на които се разпределят други преференции - примерно 24 и 29.
Шансът кандидатите с номера 19, 24 и 29 да бъдат избрани нараства, но те всъщност не са желани от партия Х. Техните номера просто служат за обозначаване на купения/контролирания вот.
Това са само част от бъговете с преференциалното гласуване. Те са системни и никак не са малки. На практика, промените в Избирателния кодекс донякъде трябва да поправят част от проблемите при този тип вот. От друга страна все пак са ясен знак, че избирателните права по дефиниция не трябва да се ограничават. Именно затова сега, може би, е добре да не приемаме бързо гръмогласния хор на левицата и жълтопаветните десни формации.
А когато дойдат избори - време е да погледнем не само кои са кандидатите, а и кой гласува. От това ще излязат още по-интересни казуси и принципни въпроси около изборното законодателство…