22 април 2014; 27 юни 2014; 28 ноември 2014; 13 октомври 2015; 26 май 2016, 22 юли 2016г.,28 октомври 2016г., 6 декември 2016, 7 март 2017.
Това не са обикновени девет дати. Това са деветте дати, на които през последните по-малко от пет години е било променяно българското изборно законодателство. На тези девет дати е извършвана ревизия на изцяло новия Изборен кодекс, обнародван на 5 март 2014 г. При това не някаква козметична ревизия на запетайки или точки, а основно променяне на принципите на гласуване на избори, били те за европейски парламент, парламентарни, президентски или местни. Става дума за люшкане между крайностите на машинното, електронното и преференциалното гласуване, между забраняване и позволяване на социология в деня на вота, между разкриване и закриване на секции в чужбина, между изчистване и запазване на изборни списъци... А само преди няколко дни българският парламент подписа и десетата ревизия на Кодекса.
Участие в промените на същия този Изборен кодекс, като преки участници в управляващото мнозинство, са взели партиите ГЕРБ, БСП, ДПС, както и всички партии от коалициите Обединени патриоти и Реформаторски блок. Същите изброени политически сили са дали своя дан в многократната ревизия на текстовете от предходния Изборен кодекс, при нужда бихме могли да направим и тази справка.
Този позабравен исторически бекграунд на българското изборно законотворчество е необходим, за да осъзнаем, че невинни в настоящата ситуация няма. Колкото шумни и възторжени да са обвиненията в „заколване“ и „поругаване“ на правната рамка от страна на опозицията днес, толкова тихи и подмоли са усилията на същата тази опозиция да нагоди изборните правила в своя полза, когато се окаже от управляващата страна. Достатъчно е да посочим, че същия този, прекроен за пореден, вече десети път през последните пет години, Изборен кодекс, е изготвен и приет от мнозинството на БСП, ДПС и Атака по време на управлението на кабинета на Пламен Орешарски. Нещо повече, основните принципи, заложени в него, са списани под идеологическата опека на същата тази Мая Манолова, която днес дава промените в Изборния кодекс на Конституционния съд.
И нека няма заблудени – това, което се случи през последната седмица в парламента, с главното участие на ГЕРБ и ДПС, обслужва единствено партийни интереси, но не и правото на свободно изразяване на желанието на гражданите кои да бъдат техните управници. При всички недостатъци, с които може да бъде обрисуван, преференциалният вот даде възможност за вътрешнопартийна конкуренция и провеждане на индивидуална кампания от отделните кандидати, което е стъпка в посока на търсения у нас западен модел на правене на политика, за сметка на уж отдалечаващата се практика на централно планиране на всяко незначително действие от партийния живот. Нещо повече, толкова значителна промяна в изборните правила едва 100 дни преди предстоящия вот за европейски парламент е всичко друго, но не разумно и предизвикващо доверие политическо решение. Правният хаос, който управляващите забъркаха с решението си близо 1/3 от изборните секции за същия този вот да бъдат оборудвани с устройства за машинно гласуване, при липса на закупени такива устройства и прекалено кратък срок за провеждане на обществена поръчка за придобиването им, ще продължи да ни забавлява и същевременно натъжава през следващите месеци. Да не говорим, че е практически невъзможно членовете на секционните избирателни комисии да бъдат обучени да работят със същите тези машини, че и да помагат да гласоподавателите да ги използват, в същия този срок от 100 дни до предстоящия вот. Още повече, че със същата тази десета промяна на изборните правила за последните пет години се прие хора без образование да бъдат членове на избирателните комисии.
Самото 20 часово прекрояване на изборното законодателство, отличило се със скандали, прекъсвания за извънредни комисии, пълно преобръщане на позиции, заети само ден по-рано, е достатъчно да ни увери, че е свършено нещо нередно. При това не става дума само за повишаването на минималния праг на преференцията, драги управляващи и опозиция. Изконно сгрешен е моделът, по който се борави със законите, касаещи вота на българските граждани. В правния мир Кодексът представлява систематизиране на съществуващи закони и правни норми, формиране на съвкупност от тях. Макар промените в него да са допустими, абсурдно е да се изменя из основи идеологическата му концепция на всеки няколко години, а дори и по-често. Надхвърляме допустимите нива на абсурдност това да се случва месеци преди вота. Невинни в тази игра, подета от политическите сили – няма. Затова е необходима нова форма на диалог, дори кръгла маса с цел постигане на консенсус за основните принципи, върху които ще почива българското изборно законодателство. В противен случай победителите днес ще са губещи утре, а всички в куп ще бъдат все по-противни на българските граждани.