Сред българите сякаш липсва ясно разбиране за ролята на президента в държавното управление. Това, за щастие, не е особено страшно. Проблемът идва от това, че и самият президент, не я разбира. И ако първото е просто малък проблем в системата, то второто е сериозен недъг на настоящата власт.
Властта, дадена на президент от Конституцията се дефинира като неутрална власт, а ролята му е обособена като балансираща. Казано на прост език, работата на президента е чрез действия в рамките на пълномощията си да действа като:
1) Балансьор между различните власти-изпълнителна, законодателна и съдебна, улеснявайки взаимодействието им и недопускайки сливането им
2) Неутрален и безпристрастен елемент в политическата система, чиито действия са обвързани с държавния интерес и националното единство, които президента поддържа или символизира
Както се вижда от написаното, задачата на президента е сравнително проста и ясна. Защо тогава той не се справя с изпълнението ѝ?
На първо място, защото Радев не успя да се изплъзне от мрежите, в които подкрепилата го партия го оплете още в предизборната му кампания. Независимо, че той бе издигнат като независим кандидат, подкрепата на БСП бе очевидна, както от публичните действия на ръководните и органи, така и от обкръжението, което се оформи около него. Радев, бидейки особено популярен, можеше още тогава да се опита да се откъсне от тези партийни влияния и да действа като самостоятелен субект. За съжаление, той избра да действа като част от БСП и по този начин пренебрегна конституционно постановените си задължения.
На второ място, защото ролята на опозиционер е много по-лесна и приятна от тази на балансьор. Последния винаги изглежда слаб, нерешителен, вечно търсещ компромиси и диалози. За разлика от него опозиционера, няма нужда от подобно смирение и мекота в действията си. Напротив, той трябва да бъде остър и критичен, с причина или без причина и тази роля определено се харесва на Радев, чиито амбиции за нещо повече от президентската позиция стават все по-очевидни.
До къде води това?
Буквално - до случилото в близките дни. Президентът в стремежа си да опонира на властта изпадна в неловка ситуация. Официалната позиция на Румен Радев по казуса с Венецуела гласеше:
"В тези условия критично важно е да се съхрани диалогът между управляващите и опозицията в името на политически процес, който да доведе до мирно решение за бъдещето на страната. Политическата криза може да се реши единствено с организирането на прозрачни избори според конституцията на страната и с международно наблюдение… Считам, че България трябва да се въздържи от подкрепа на предложената европейска позиция".
Тя бе публикувана вечерта на 04.02. Позицията на ЕС, публикува на 26.01 гласеше следното:
"ЕС призовава за спешно провеждане на свободни, прозрачни и надеждни президентски избори в съответствие с международните демократичните стандарти и конституционния ред на Венецуела"
И за да не си помисли някой, че МВнР е имало различно мнение, ето и публикуваната на официалната страница позиция:
"Вярваме, че г-н Хуан Гуайдо, председател на Националното събрание, като изпълняващ функциите временен президент на Венецуела, ще насрочи провеждането на свободни, честни и демократични президентски избори в съответствие с конституцията"
В стремежа на президента да влезе в пореден сблъсък с българското правителство, опитвайки да се изкара като пазител на свободата, демокрацията и прозрачността той се противопостави на позициите на ЕС и на МВнР, които са същите като неговата и на всичкото отгоре я предхождат.
Този дребен гаф не e страшен сам по себе си, но той показва една систематична слабост на президента и тя е че той няма намерение да действа според ролята, отредена му от Конституцията като интегрираща и балансираща фигура, а обратното като част от опозицията в лицето на БСП.