Какво е общото между касовия апарат и бомбата със закъснител

10:47, 06 фев 19 Сподели в: 25 Иван Стамболов - Сула Автор: Иван Стамболов - Сула
1

Винаги съм твърдял, че „няма ляво, няма дясно“ е глупост, измислена от левичари в желанието им да се докарат пред десните избиратели. Но накрая май ще се окаже, че в България дясно наистина няма. Ляво има колкото щеш.

От известно време назрява проблем – принудителна подмяна на касовите апарати. За нея се говори от юли месец миналата година, но никой не обръща внимание. За медиите темата не е интересна. Не е интересна и за социалните мрежи, защото това не ти е Николай Колев Босия да замеря парламента с домати, няма пърформанси със скелети в инвалидни колички, няма активисти с маски, които едва дишат ФПЧ, няма флашмобове по хавлии и никой не се търкаля по земята да реве, че полицията го пребива.

Какво му става на нашия народ? Това ли е народът, за който в края на 19 век Адолф Кох написа в своята книга за Батенберг: „българите са трудолюбиви, предпазливи и търпеливи. Те са също така верни и умни хора... Това без съмнение е най-добрият народ на целия Балкански полуостров“.

Защо „най-добрият народ на целия Балкански полуостров“ се вълнува от формата на бордюрите и от това дали в Централна баня ще се търкаме с кесè или ще слушаме камерна музика, докато съдбата на предприемачите, които продължават с тъпо упорство да предпочитат плащането на данъци пред получаването на социални помощи, изобщо не го интересува?

„Най-добрият народ“ си има нарочни НПО, които доблестно се опълчват против дизайна на кошчетата за боклук; активисти снимат локви и неправилно поставени капаци на шахти, превръщат ги в пламенно политическо слово; една представителка на гражданското общество при падането на рехав снежец специално беше излязла от дома си, за да снима парче шперплат, поставено върху разкопан тротоар. Снима го с опасението, че така, както го е навалял снежецът, някой честен демократ ще стъпи на него, ще се подхлъзне и ще се пребие – снимката беше надлежно качена във фейсбук и потопена в талази от справедливо възмущение и настояване за смяна на „статуквото“. Защо този „най-добър народ“ се занимава с всичко това, но когато поредна административна мярка, граничеща с гавра, се стовари върху търговците и дребните предприемачи, тогава „най-добрият на Балканите народ“ остава безразличен?

А може би не съвсем безразличен. Може би нейде дълбоко в своето „трудолюбиво, предпазливо и търпеливо“ сърце „най-добрият народ“ лекичко злорадства: хак им е на тези! Частници! Капиталисти! Печалбари! Нека се мъчат! Щом печелят, ще плащат! Данък „богатство“ за тях, какви за тези плоски данъци! Тормоз до дупка!

Попитайте дамата с шперплата дали изобщо вдява за какво говоря, дали е чувала за проблема с касовите апарати. И да е чула – какво толкова: нали никой не заравнява дюни, не строи лифт и не смущава забавлението на скейтбордистите!

В какво се състои интригата около касовите апарати. Въпреки че наскоро всички търговци, които получават пари в брой, бяха задължени да си сменят касовите апарати, сега, няколко години по-късно, ще ги сменят още веднъж по силата на промени в Закона за ДДС. Идеята е месечните отчети, които апаратите пращат към НАП, да станат ежедневни. Защо? Защото се крият данъци – обяснява НАП. Вероятно е така. Това, което е отдолу – казва Хермес Трисмегист, – е като онова, което е отгоре; в демократичния процес избирателите са като избраниците, управляваните – като управляващите. Ние не питаме защо касовият апарат трябва да се отчита на НАП всеки ден, а пък сигурно още по-малко питат мобилните оператори, през които ще минава всичко. Доставчиците на нови апарати и на нов софтуер от своя страна не питат въобще. За да влезе новият закон в сила, всеки един търговец ще трябва да извади за един апарат (понеже някои търговци имат и по няколко) 550 лв. като за „добър ден“ и после всяка година да плаща на софтуерната фирма по още 300 лв. Така обясняват от БСК. „Голяма работа! Триста лева и то на година!“, ще каже някой. Като имате предвид, че касовите апарати, подлежащи на поредна подмяна (и съответно на ежегодна поддръжка) са 400 000, можете сами да си направите сметките колко голяма е работата. Направихте ли си ги? Не? Ще ви улесня: 120 милиона годишно само за поддръжка, без първоначалното закупуване на апаратите и софтуера. Та така...

Чест прави на браншовите асоциации (и на Столична община, която – да се ненадяваш! –ги подкрепи пред Министерство на финансите, защото вероятно си станаха близки потрай ремонтите и тарабите пред магазините по централните улици), чест им прави, че засега не възнамеряват да блокират пътища и кръстовища, макар че те може би от всички най-добре могат да го направят. Не ги блокират, за да не тормозят излишно невинните граждани, но е възможно един ден да стане и това. Касовите апарати са бомби със закъснител. И аз дори мога да се ангажирам с прогноза кога ще бъде – някъде в началото на юни: таман между европейските и местните избори! Защото точно тогава? Ами, да сметнем: наредбата Н-18 влиза в сила от 1 април. Правилата са такива, че ако даден касов апарат не изпрати отчет в рамките на деня, то той се изключва автоматично и заведението, хотелът или какъвто и да било там търговски обект минават в режим „бележки от кочан“ (ако изобщо минат, от което не знам каква точно е ползата за държавата – дали ще успеете да си представите търговски обект с десетина хиляди артикула в номенклатурата или ресторант с 300 маси да мине на кочан?). И не само това. Ако апаратът не се отчете автоматично (без да уведомява собственика) и в срок, НАП запечатва обекта за цял месец. Ама апаратът може да е бил дефектен, някой малоумник може да го е бутнал, да го е счупил или залял с мастика, някой може да го е откраднал, най-сетне може да е имало проблем с връзката между апарата и сървъра на НАП по вина на мобилния оператор, гръмотевица или някакво друго природно бедствие. Няма значение: обектът се запечатва за един месец. Знаете ли какво означава това? Едва ли. Това означава: загуба на оборот (респ. на печалба, с която се плащат заплати, осигуровки и т.н.); бракуване на стока; оттегляне на доставчици; загуба на персонал; загуба на клиенти. След наказателното затваряне и последващото отваряне зареждането със стока, възобновяването на доставките, привличането на нови клиенти – всичко това трябва да започне наново. Кой ще компенсира щетите? НАП свива рамене, това не я интересува. Несправедливото е това, че страдат добросъвестните платци, а не професионалните укривачи на данъци. Но това е стара политика на НАП: брули този, когото успее да намери, а онзи, който отдавна е замел следите си, живее на спокойствие.

Да си представим, че идва заветният 1 април, когато касовите апарати вече трябва да са нови, с нов скъп софтуер и да се отчитат на НАП ежедневно. Знаете ли колко апарата трябва да се подменят? 400 000. А знаете ли колко са подменени досега? Около десетина хиляди, тоест около 2%. Защо, да не би защото търговците са мързеливци и мошеници и не желаят да си сменят апаратите с по-скъпи? Не. Причината е, че производителите не успяват да насмогнат при цялото си желание и апетит към този нов, изкуствено създаден пазар. Със софтуера е още по-зле. Масови ще бъдат случаите, в които ще трябва да се смени операционната система (не безплатно, разбира се, но НАП това не я интересува). Смяната ще отнеме месеци и още месеци ще са нужни да се  обучи на персоналът за работа в новите условия. Масови ще бъдат и случаите, когато новият и старият софтуер ще се окажат несъвместими и всички данни ще трябва да се въвеждат на ръка. Колко време отнема това? Колко часове труд на работници, наети за нещо съвсем друго? Междувременно наредбата ще е влязла в сила и ще започне запечатването на търговски обекти за по месец. Ако запечатването започне към средата на април, щетите ще станат ясни в средата на май, когато собствениците ще турят чертата и ще видят измеренията на катастрофата, която ги е сполетяла. Към края на май пострадалите търговци вече ще са успели да се свържат помежду си и да обменят впечатления през браншовите организации, в които членуват. Така че в началото на юни можем да станем свидетели на веселба.

Търговските дружества, засегнати от наредба Н-18, по данни от БСК са над 180 000 (с общо 400 000 касови апарата, както стана ясно). Погледнато електорално, управителите на тези дружества заедно със семействата си са около четвърт милион избиратели, без да броим техните приятели, съмишленици, работници и всички останали хора, които зависят или имат интерес от дейността им. Е, кажете: кой вбесява между четвърт и половин милион избиратели три месеца преди местните избори? Чиновниците от НАП и от Министерство на финансите дават ли си сметка, че си играят със собствените си работни места?

Какво да се направи? Нищо кой знае колко сложно. Бизнесмените са разумни хора. Към днешна дата те не заплашват с бунтове, нито искат (което за държавата е по-важното) отмяна на наредбата, с колкото и неприятности за тях да е свързано нейното въвеждане. За пореден път бизнесът (средната класа) показва, че е гръбнакът на обществото, негов двигател и конструктивен фактор в икономическия живот. Днес те искат само едно: отлагане и разсрочване. Да се раздели срокът на две – няколко месеца за доставка на хардуер, след което още няколко месеца за инсталиране на софтуер, за да могат и софтуерните фирми да се справят с крехкия си кадрови капацитет. Нищо повече.

Ехо! Десните политици – управляващи и опозиция; парламентарни и извънпарламентарни! Чувате ли? Има ли някой от вас, който да се е задълбочил в сагата с касовите апарати? Или когато няма черни шамии и кървави кошули пред Министерски съвет, вас не ви интересува? Народе???? Ще хванеш хемороиди от седене пред компютъра в граждански активизъм. Остави шадраваните, хавлиите и боклукчийските кофи. Остави „геноцида“, на който си подложен по мръсните и грозни улици на връщане с пълните торби от „Била“ и „Кауфланд“. Спри, смири се, замисли се и подреди нещата според тяхната истинска важност. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Сподели в:

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Най-нови Най-четени Най-коментирани