*Имената на участниците в скандал 2019 са пропуснати, тъй като този текст спазва законите за защита на личните данни на потребителите. Знаем само, че се казват Кевин Харт и LGBTQ.
Оскарите могат да останат без водещ за първи път от 1989 година насам. Това е годината, в която идеологическата и символна война между Запада и Изтока се реши в полза на либералните ценности. Или за такава бе провъзгласена, победа, която към която и наградите на Академията доскоро принадлежаха. 30 години по-късно Оскарите отново са без водещ докато либералните ценности са в центъра на нова идеологическа война, която този път не се намира отвъд Стената, а се просмуква като влага по устойчивите здания на собствените ни домове.
Някой си е направил труда да изрови туитове отпреди 7-8 години на комедийна звезда с близо 40 хиляди поста, за да ги предостави като неоспоримо доказателство за нетолерантността и нарушаването на правото на различност от страна на въпросната звезда. Тази виртуална одисея доведе до „доброволното“ отказване на Кевин Харт от позицията на водещ на Оскарите. Съдържанието на въпросните туитове, форми на хумористична миниатюра, засяга най-общо сексуалността в нейните различни проявления и отношенията на родителите към сексуалното съзряване на децата- „неудобният разговор“, който е задължителна част от репертоара на всеки уважаващ себе си ситком. Тогава тези комедийни миниатюри предизвикаха своите 15 минути слава, разбуниха новата чувствителност и накараха звездата да се извини публично за чувството си за хумор. Тогава това имаше и основание, но за него ще стане въпрос малко по-нататък. Този скандал разкри и една странна несправедливост на виртуалното, която дава на анонимните невинен глас, а на звездите го отнема, принуждава ги да бъдат точно толкова внимателни, колкото и в действителността, да не могат да освободят словото от лицето си като всички останали в мрежата и задължително да заявят, че са 4Real, слагайки етикет с още по-висока цена за известността си.
В началото на 2019 година същите туитове изплуваха отново в медийното пространство, за да могат с бюджета на съвременната Холивудска (не)толерантност, бюджет, приближаващ се до този на суперпродукция, отново да напомнят греховете на комедийната звезда, посегнала нахално към амвона в храма на супергероите- мястото, където всички са равни, различни и със сбъднати мечти. Навлизайки в спецификите на скандала, чертите на новия холивудски тоталитаризъм се оформят все по-ясно. В него няма място за комедийни роли, защото битката е твърде сериозна. Комикът не е допуснат до сцената, защото той си позволява да приема живота, ежедневието като нещо смешно, позволява си да постави под съмнение ценности, в които не ни е позволено да се съмняваме. Смее се на онова, което не разбира, което го притеснява, което е различно. Смее се на другостта! В този смисъл смешното е противоположно на толерантното. В Холивуд обаче няма време, а и желание за втори план. Няма кой да иска да чуе, че смешното е и това, което ни позволява да бъдем толерантни, защото именно през смеха човек започва да открива чуждото, да го гледа с невинност и любопитство, да иска да го разбере. Смешното обаче не може да си позволи да загуби актуалността си. Тогава се превръща в обидно, нападателно, в предразсъдък. Превръща се в присмех. Когато се появяват за първи път туитовете на Кевин Харт, скандалът е обоснован. Тогава, в техния актуален контекст, те са били сметнати за обидни, за омразни, а не за брътвежи на изгряващ комик.
В 2019 година обаче те са политическо оръжие с внимателно формулиран репресивен език, заклеймяващ всяка обикновеност като враждебна, като невъзможен житейски избор, като аполитичност и латентна омраза.
Оттук произлиза и модерната днес симпатия на обикновените към радикални идеологии, които им подаряват илюзията, че могат да кажат истината с езика на омразата. Но това е друга тема.
Мисля дори, че бих обидил холивудските „пазители“ на толерантността, ако ги нарека либерални. Подозирам, че новата идеологическа война се води срещу несправедливата случайност, която ни ражда такива, каквото сме, случайност, която изисква от нас да я взимаме на сериозно, и ни обещава, че ще излезем живи накрая. Подозирам още, че това не е много изгодна сделка!
Предаваме на живо от Голгота! Прощавайте, от Оскарите!