Когато имаш чук

13:48, 31 яну 19 Сподели в: 25 Николай Облаков Автор: Николай Облаков
1

На 23 януари парламентът прие окончателно промените в Закона за защита на личните данни, отразяващи (според правната комисия) изискванията на европейския Общ регламент за защита на личните данни (GDPR).

 

За какво става дума?

За закон произтичащ от ноторно известния европейски регламент за защита на личните данни (GDPR) 

При обсъжданията на регламента на европейско ниво се появи аргументът, че опазването на личните данни често влиза в конфликт със свободата на словото – и в някаква степен, това бе оставено за решаване от законодателните органи на страните-членки.

В България, първите опити за въвеждането на европейския регламент в националното законодателство беше направен през април 2018 година, под формата на Закон за изменение и допълнение на закона защита за личните данни (ЗЗЛД). След поредица от обсъждания и промени, ЗЗЛД придоби малко по-нормален вид, спрямо първоначалния си ужасяващо неграмотен текст. 

Най-важният, по отношение медиите, е член 25, който се изменя по този начин:

Чл. 25з. (1) Обработването на лични данни за журналистически цели, както и за академичното, художественото или литературното изразяване, е законосъобразно, когато се извършва за осъществяване на свободата на изразяване и правото на информация, при зачитане на неприкосновеността на личния живот.

(2) При разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който лични данни, събрани за целите по ал. 1, стават достъпни, балансът между свободата на изразяване и правото на информация и правото на защита на личните данни се преценява въз основа на следните критерии:

1. естеството на личните данни;

2. влиянието, което разкриването на личните данни или тяхното обществено оповестяване би оказало върху неприкосновеността на личния живот на субекта на данни и неговото добро име;

3. обстоятелствата, при които личните данни са станали известни на администратора;

4. характера и естеството на изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1;

5. значението на разкриването на лични данни или общественото им оповестяване за изясняването на въпрос от обществен интерес;

6. отчитане дали субектът на данни е лице, което заема длъжност по чл. 6 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, или е лице, което поради естеството на своята дейност или ролята му в обществения живот е с по-занижена защита на личната си неприкосновеност, или чиито действия имат влияние върху обществото;

7. отчитане дали субектът на данни с действията си е допринесъл за разкриване на свои лични данни и/или информация за личния си и семеен живот;

8. целта, съдържанието, формата и последиците от изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1;

9. съответствието на изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1, с основните права на гражданите;

10. други обстоятелства, относими към конкретния случай.

(3) При обработване на лични данни за целите по ал. 1:

1. не се прилагат чл. 6, 9, 10, 30, 34 и глава пета от Регламент (ЕС) 2016/679, както и чл. 25в;

2. администраторът или обработващият лични данни може да откаже пълно или частично упражняването на правата на субектите на данни по чл. 12-21 от Регламент (ЕС) 2016/679.

(4) Упражняването на правомощията на комисията по чл. 58, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 не може да води до разкриване на тайната на източника на информация.

(5) При обработването на лични данни за целите на създаване на фотографско или аудио-визуално произведение, чрез заснемане на лице в хода на обществената му дейност или на обществено място, не се прилагат чл. 6, чл. 12-21, чл. 30 и чл. 34 от Регламент (ЕС) 2016/679.

 

Изменението на закона дава право на Комисията по защита на личните данни (КЗЛД) да налага глоби в случай, че свободата на словото не надделява над правото на обект на журналистическо разследване да не бъде поставян във фокуса на общественото внимание.

Глобите за медии, блогове и други субекти, боравещи със словото, са до 5000 лв. за първо нарушение и двойно при рецидив.



Какъв е проблемът?

Проблемът е овластяване на институция като на КЗЛД да налага глоби над "четвъртата власт". Дори да подходим с максимално доверие към професионализма на КЗЛД, никой не може сериозно да се довери на капацитета на подобна комисия да отговаря за такова изключително чувствително към качеството на демокрацията съдържание.

Дори към момента в българското законодателство има достатъчно текстове, които защитават от клевета и уронване на престижа на всеки гражданин – с арбитър българския съд, а не комисия със съмнителен интегритет и функция.

Дори да не се стигне до пряка цензура, както твърди председателят на КЗЛД, остава случаят с автоцензурата – най-разпространения вид, поне в България. Всеки един журналист би имал страха, че може да се стигне до непосилни глоби, особено за по-малките медии – често по съвсем субективни критерии. В GDPR, макар ЕС да си е измил ръцете, оставяйки отделните държави да го интерпретират, както намерят за добре, фигурира ясен постулат, че защитата на личните данни не е абсолютна и не бива пречи на работата на медиите.

 

Как се стигна дотук?

 Проблемът е далеч по базов и както обикновено - принципен. Ако пропуснем цялото бърборене за велики идеали като реална защита на важните личните данни, GDPR е регламент, създаден с една единствена цел – да служи като оръжие на Европейския съюз в продължаващата му война срещу големите технологични компании – Google, Facebook, Amazon, Microsoft, Apple и т.н. Свързана тема, която може да се разгледа е, защо в Европа не се появява нито един технологичен гигант.

 „В какво се превръщат мечтите“ – преди няколко години, след изключителен натиск от страна на основни европейските институции, една американска партия, която не знае как да губи с достойнство и присъдружните им медии, успяха да създадат достатъчна истерия, за да накара корпорациите като facebook, например, да се борят с вятърни мелници на „фалшиви новини“. Последното означаващо все по-често „неудобни новини“. Европа добави и друг компонент – „реч на омразата“. Резултатът беше, че една социална мрежа с доминиращо пазарно положение се превърна в министерство на истината – безконтролно и без право на обжалване.

 

Доволни ли сте от резултата?

Случаят с GDPR и волната му интерпретация от българския парламент е аналогичен.

„Когато имаш чук, всичко ти изглежда като гвоздей“ - предаването на изключително мощни оръжия на държавата или наддържавните обединения е път към самоунищожение. Когато се въвежда законодателство и се оставя свободна интерпретация винаги трябва да се подхожда с мисъл за най-лошия възможен вариант, използван от най-лошите възможни хора за най-лошите възможни цели. Наглед идеалистичните цели, които нямат връзка с реалността се превръщат в най-големите провали.

Журналистическата професия в България не е престижна – и в голяма степен за това сме виновни и самите ние. Често дори се пристъпват, действително, границите на чисто личното.

Въпреки това, всяко посегателство срещу свободата на словото от политиците – български или европейски, трябва да бъде посрещнато с война.

 

**

Разширено за правния аспект - Емил Георгиев

Сподели в:

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Най-нови Най-четени Най-коментирани